Преди две седмици в кампуса

[Eleanor T.]

First topic message reminder :


Дани Стюърт?! Каква изненада


Не очаквах да те видя на територията на университет. Сигурно нещо те е ударило по главата.

[Danniel Stewart]

- Не се измъквай с изтъркани фрази, Елинор. И двамата знаем, че ако искаше щеше да направиш всичко възможно, за да му дадеш този живот.

[Eleanor T.]

- И кой щеше да го гледа? Надрусаната му майка?

[Danniel Stewart]

- Убеден съм, че заради него би спряла и наркотиците.

[Eleanor T.]

- Вече е прекалено късно да бъдеш убеден в каквото и да било

[Danniel Stewart]

- За жалост трябва да се съглася с теб. Но ти много добре знаеше, че аз щях да ти помогна за това бебе.

[Eleanor T.]

- А ти много добре знаеш, че нямаше да ти го позволя. Като че ли малко грижи си имаше на главата

[Danniel Stewart]

- Щях да поема и тази, но ти винаги си била прекалено твърдоглава.

[Eleanor T.]

- И какво? Щеше да пренебрегнеш майка си заради моето дете?

[Danniel Stewart]

- Можеше и да го направя. Но вече е късно за предположения.

[Eleanor T.]

- В момента говориш глупости. Не бих позволила майка ти да плаща за мойте неотговорности. Но, ако обичаш да прекратим темата

[Danniel Stewart]

- Не, не обичам. Винаги бягаш от важните въпроси. И майка ми можеше много добре да се оправи стига да не беше онзи негодник баща ми.

[Eleanor T.]

- Престани, Даниел! Нямам желание да говоря за това

[Danniel Stewart]

- А ако не искам, Елинор?

[Eleanor T.]

(прави се, че не е усмихната :Д)
- Ами, ако не искаш ще си говориш сам

[Danniel Stewart]

- Ето че пак бягаш. Никога не поемаш отговорност за действията си.


(правя се ;d)

[Eleanor T.]

- Отговорността съм си я поела преди три години

[Danniel Stewart]

- Не! Тогава избра лесното решение.

[Eleanor T.]

- Добре разбрах колко съм отвратителна! Да такава съм и едва ли ще се променя, дори и да искам

[Danniel Stewart]

- Напротив. Можеш стига да го поискаш.

[Eleanor T.]

- Защо изобщо ти пука? Нали ти самия досега ме убеждаваше колко съм противна

[Danniel Stewart]

- Можеш да останеш доста изненадана от мен. За толкова много години ти така и не прозря истинската ми същност.

[Eleanor T.]

- Еми явно съм прекалено тъпа за твоята сложна личност

[Danniel Stewart]

- Не. Просто си прекалено самовглъбена в твоята егоистична натура.

[Eleanor T.]

- Еми поне знам, че като обичам само себе си няма да бъда наранена

[Danniel Stewart]

- И пак стигаме до моя извод на нещата, а ти искаше да ме убедиш в противното.

[Sponsored content]