В клуба на три пресечки от кампуса преди седмица

[Шелби Брайт]

First topic message reminder :

Бях решила да разпусна поне малко и затова излязох от вкъщи и тръгнах към клуба, който беше на три пресечки от кампуса. Пеша беше лоша идея, затова си хванах такси и след пет минути бях пред клуба. Не си направих труда да запомням името, защото нямаше никаква нужда след като знаех къде се намира. Платих на шофьора и влязох вътре като се огледах. Миризмата на алкохол и цигари ме лъхна в лицето и лека усмивка се появи на лицето ми. Беше пълно с почти пияни тийнейджъри и по-възрастни хора. Някои танцуваха, други се натискаха и всичко беше нормално за един клуб.
Запътих се към барчето и си поръчаш текила и след като получих поръчката си се огледах наоколо сякаш търсех някого, но него го нямаше. Забелязах някакво момче да седи с приятелите си в някакво сепаре и си говореха или по-точно смееха. Алкохола им беше повлиял или се държаха винаги като пияници.

[Рок Хауърд]

- Не приличаш, наистина - съгласи се Майк докато гледаше личната й карта. - Но както казах не те познавам. А първото впечатление понякога лъже. - Върна й картата.
20-25 минути по-късно договорът беше подписан, а резултатите от теста готови. Отрицателни.
- Остана да се екипираш - каза й Майк. Между другото се извини за съмнението. - Впрочем в договора, освен другото пишеше, че ако загуби ще получи 20% от приходите от залози за мача й. Ако спечелеше щеше да вземе 35%. Екипировката пък се състоеше от ръкавици с рязани пръсти, за да може и да се хваща освен удря. (подобни на рокерските, но без метал по тях, само кожа). Тя можеше да ползва нейните ако имаше такива. Рок така правеше. Другия вариант беше дланите и китките й да бъдат омотани в бинт. Освен това гумен назъбник. Можеше да го откаже, на нейна отговорност. И без обувки. И двамата щяха да се бият боси. По принцип състезателките се биеха по шорти или анцуг, а нагоре тениска или направо бельо, но по изключение, тя щеше да е по дънките си.
- Дами и господа - качи се Майк на ринга. - Тази вечер и само тази вечер клуб "Златен грифон" представя първият в историята смесен двубой. - аплодисменти и подсвирквания от страна на публиката. Нова амазонка Шелби Брайт. Тя ще се изправи директно срещу...Кратко мълчание и засилване на напрежението - Алекс Кардо. А клубът ще даде половината от приходите за вечерта като дарение за жертвите на автомобилни катастрофи.
Импресариото слезе от ринга, а публиката усърдно започна да залага. Междувременно Рок разясни и останалите правила на новата си приятелка.
- Без удари в слабините - това го беше казал -, гърлото или гърба. Без скубане или бъркане в очите и без помощ от страна на въжетата освен за изтласкване от тях. Не беше нужда да казва и без предмети, то се подразбираше - Мача свършваше при нокаут, предаване, боеца потупваше с длан по пода или дисквалификация, каквито рядко се случваха. - Късмет - пожела й чернокосия
Алекс и Шелби се качиха на ринга.

/Сори, за забавянето и лекото марионетстване. М-у другото Алекс е левичар/

[Шелби Брайт]

"Какво направи току що?" Извика подсъзнанието ми и се подсмихна. Разясненията от страна на импресариото и Рок ми дойдоха в доста добра кауза, защото това щеше да бъде първият ми бой освен уличния и без удари в слабините, скубене и там каквото беше. Не исках да ползвам ръкавиците, ами с бинт. Трябваше да го изпробвам. Гумения назъбник - изключено беше да си го сложа и оставаше само да премахна обувките си. Събух ги и изпуках кокалчетата на пръстите си. Майк ми се извини за съмненията, а това си беше нещо ново. Той се качи на ринга и започна да представя следващите участници, като останах с убеждението, че имаше доста изненадани, но и доволни хора.
- Рок би ли омотал ръцете ми с бинт и според тези обяснения ми прилича като кеч съчетан с кик бокс? И ако искам мога да използвам ръкотрошачката и падащ лист, нали?- попитах докато връзвах косата си. Според мен щеше да е повече смях от колкото бой и кръв, но можех да използвам хватките от кеча, които изключвах всяко едно от изброените неща, които той ми каза.
Личеше си че бях новобранка. Рок започна да омотава ръцете ми с бинта докато ми обясняваше и дори повтаряше някои неща сякаш щях да направя нещо извън правилата. Не знаех какво им пречеше да повярват че няма да извърша някоя глупост.

/Няма нищо/

[Рок Хауърд]

Рок  взе бинт и започна да омотава ръцете й.
- Да, може да се каже потвърди думите й за смес от кеч и кик бокс. Всъщност според някои източници традиционният (стария)  кеч бе сред предците на днешните  ММА. - И да може да използваш почити всяка хватка, която знаеш с изключение на изброените забрани - вече й ги беше казал. - А, и без ритане на паднал противник в главата освен ако и двамата не сте долу, както и - приключи с бинтоването на едната ръка и почна другата - без надгробния камък или както се казва онази на Гробаря, когато противника му е с главата надолу или производните.
Освен това можеше да се спечели / загуби чрез отброяване ако единият боец по някакъв начин  бъдеше изхвърлен извън ринга и не успееше да се качи до 10 (другият за разлика от кеча нямаше право да слиза също  или да пречи на качването).
Рок свърши и с другата й ръка. Сега и на двете бяха китките и дланите  бяха бинтовани достатъчно здраво, за да се предотврати евентуална самоконтузия и в същото време не дотам, че да спре притока на кръв.
- Това е всичко - обобщи той накрая.

[Шелби Брайт]

Слушах внимателно и можех да използвам повечето хватки от кеча на което се благодарях. Изправих се и разгрях всеки един мускул и всяка една костица от тялото си. Трябваше да съм готова, а това че ми бяха обяснили правила ме правеше да не изглеждам като тотален идиот.
Качих се на ринга и се огледах. Беше странно да те гледат толкова много хора и да се чувстваш сякаш си застанал без дрехи пред тях. Такова беше моето чувство, а когато на ринга се качи и противника ми се почувствах странно, защото това можеше да завърши фатално ... за мен.
- Късмет Шелби!- прошепнах на себе си и се огледах за последен път преди да започне битката или преди да получа някоя подигравка, което изобщо не беше добре, но за противника.
Винаги когато са се подигравали с мен не е било кой знае какъв проблем, но в момента бях готова да се нахвърля на всеки който ме обидеше. Адреналина буквално летеше из тялото ми и ми даваше бързина, ловкост и самочувствие. Битката ни започна, но явно Кардо беше решил да си поиграе малко с мен и обикаляхме терена като две хищни котки защитаващи плячката си. Едната се опитваше да я защити, другата - да я отмъкне.
За да направя хватката на Edge - Spear трябваше да изморя противника си малко и да се засиля от въжетата.
Когато противника ми решеше да ме нападне отскачах и при всяка една отворила ми се възможност, която се срещаше не особено рядко залагах на юмруците и колената си.

[Рок Хауърд]

Освен на тренировка  досега Алекс Кардо не се беше бил с момиче / жена. Всъщност беше, но тогава  тя просто се включи да помогне на гаджето си и след първия удар, който й нанесе се отказа. Истинска схватка на ринга щеше да му е за пръв път.
Качи се и той. Поздрави с леко, сдържано кимване противничката си и двубоят започна. Реши  най-напред да я поизтощи и двамата обикаляха по ринга дебнейки  се. Той нападаше, а блондинката отскачаше и контраатакуваше с лакти и колена. Алекс поемаше ударите, отбягвайки  или блокирайки  най-опасните. Въпреки, че принципно всеки удар може да бъде сериозен. И на свой ред я удряше или хвърляше. Понеже както казах се опитваше да я изтощи, а адреналинът съчетан с енергията  на младостта е и добра и лоша комбинация в зависимост от ситуацията и гледната точка. Та двубоят се проточи. Долу Рок гледаше. От една страна не искаше новата му приятелка да пострада. От друга Кардо също му беше приятел. Е може би думата не беше съвсем точна, но имаше взаимно уважение между тях. Впрочем Алекс бе единственият от бойците тук, който го беше побеждавал. Е, не единствения, но от другите бе взел реванш даже някои и с лихва. А сега стискаше палци на Шелби. Та както разбрахте преди това отклонение двубоят се проточи. Някъде три или по-скоро четири минути след началото на мача, а това време не е никак малко ако ти се биеш, Кардо се откри и Шелби го атакува с "Копие". Коронния номер на Острието. Алекс нямаше възможност да се отдръпне и трябваше да реши. Дали да контрира с насрещен ритник или коляно към главата - рисковано ако не уцелиш  момента, но при успех водещо до директен нокаут на нападателя в 3/4 от случаите. А можеше и да поеме. Трябваше да реши за част от секундата. Избра втория вариант. Стегна коремните си мускули и освен това при удара ръката му се уви около нея и при падането я повлече. Сега и двамата бяха на пода, той отдолу, но пък бе направил задушаваща хватка на врата й..

[Шелби Брайт]

Определено Кардо ме изненада доста с действията си, но макар че бях станала негова жертва нямаше да се предам особено лесно. Задушаващата хватка, която ми бе направил след като и двамата паднахме... "Стегни се Шелби!" Извика вътрешното ми аз и се стегнах. Не знам какво стана, но когато отворих очите си се бях измъкнала от хватката му и обмислих много добре следващия си ход. Това не ми се случваше особено често. Таа... както казвах, погледнах към противника си и се подсмихнах като вече бях сигурна, че трябва да направя "Ритника Помпа", макар че щеше да се получи доста зле, направен от жена. "Прости ми Шеймъс." Помислих си и си поех дълбоко въздух след което нападнах противника си. Първи опит, втори опит все безуспешни или съвсем леко успешни и третия опит "Да!" извиках вътрешно. Нямаше начин да го повдигна и затова трябваше да взема бързо решение върху следващия си ход и ето че го направих. Понеже разчитах на краката си за повечето неща се тръшнах, буквално до противника си и обвих краката си около едната му ръка като я извъртях. Не помнех дали това беше позволено, но никой не можеше да ми прилага задушаващата хватка.
Сигурно приличах на домат или щях да загазя доста ако победя, което беше съвсем малка вероятност. Погледнах към Рок, който май се чудеше как "мъниче" като мен се справяше или му беше гузно, че ме беше пуснал. Не можех да разбера, защото трудно разчитах физиономиите.
Както Кардо, така и аз не се предавах лесно каквото и да се случваше и този мач щеше да продължи доста време.
- Не ми се вярва да си имал толкова напорист противник, момиче.-казах и се засмях, като се огледах наоколо. Нямаше да издържа дълго и той само събираше сили, докато ме баламосваше. В това бях сигурна.

[Рок Хауърд]

Момичето някак успя да се отскубне от задушаващата хватка и двамата отново стояха един срещу друг.Тя нападна с ап чаги. Първите два опита бяха слаби, което може би накара Алекс да направи грешката да отпусне гарда си. Обаче третият ритник се получи добре. Което значеше, че го е ударил/а. А на всичко отгоре тя с краката си му направи не лош ключ на ръката.
"Всъщност досега почити не съм имал противник момиче" помисли си Алекс. Впрочем сега е момента тези от вас, които не са отгатнали да узнаят, че и той като нея и като Рок наблягаше най-вече на техники с крака. И да се върнем на схватката. Кардо опитваше да се измъкне от ключа. За целта завъртя тялото си настрана, което честно казано не беше много лесно и я удари с юмрук в бедрото. След това още веднъж. Питате защо в бедрото? Първо защото само там стигаше в момента. И второ целеше един от нервните възли по крака й. Освободи ръката си и не губи време, а от легнало положение стовари крак брадва върху тялото на противничката си. После се превъртя и се изправи дръпвайки се назад..

[Шелби Брайт]

Няколко удара в бедрото последваха от моят "приятел" и честно болеше си, малко или много. Кардо успя да се измъкне и стовари крака си върху мен. "Ох че боли" Помислих си вътрешно, но нямаше как да го кажа на глас. Направих някаква гримаса и се изправих бавно. Дори още не бях на крака, когато противникът ми ме нападна отново и ме повали на земята. "Горката аз или по-точно горкия той". Може би това беше просто част от плана ми какъвто всъщност нямаше.
Прехапах устна и се огледах. Имах два опита. Единият беше да скоча и да използвам всичката си сила да го изритам в коляното в корема или да направя отново Ритника Помпа, после да направя нокаут и да се свършва. Реших да направя второто нещо, което бях намислила и действах бързо. Надявах се да стане, защото щях да се изложа. Усещах как силите ми ме напускат бавно, но докато не победя нямаше да се откажа.
Сигурна съм, че ако е имал противник момиче не е било толкова инатливо и нахално като мен. Аз си бях истинско бедствие, а и покрай групичката ми се научих на доста неща. Оставаше малко и трябваше да се справя. Не знам какво бях направила но след първия ритник помпа опонента ми се олюля и последва ритник с коляното в корема и чуване на огромно "дум". Още малко ти остава Шелби.

[Рок Хауърд]

Момичето също тръгна да се изправя, но преди да успее Кардо я нападна и с подсечка я събори.  След малко обаче двамата пак бяха на крака. А двубоят явно наближаваше към развръзка. Въпреки, че в публиката сигурно имаше такива, които биха предпочели да продължи по-дълго, че да гледат повече сеир. Все пак това бе първия и всъщност единствен двубой мъж срещу жена. Но тяхното желание е без значение. Както и да е, да се върнем на боя. Тя пак направи едно добро Ап  Чаги. Да повторим за последно - удар, който уцели противника е добър, независимо, какво казват някои треньори. След ритника последва и коляно в  корема на Алекс, който се просна на пода. Съдията почна да отброява. Само, че Алекс нямаше особено желание да изгуби. Никой не харесва подобно нещо. Въпреки, че нямаше да му е за пръв път. Всъщност хората, които никога не са губили могат да се разделят само на два или три вида, като определението за някои от тях не е много приятно. Ама сега няма да се занимаваме с тях. Кардо се изправи и незабавно атакува с Йоп Чаги или както му казват в кеча "Музика под брадичката", но без потропването. Веднага след това я ритна в бедрото, същото от преди малко и после в слепоочието.

[Шелби Брайт]

Оставах без сили и тъкмо всичко да спре и да стана победител, противникът ми се изправи и моментално ме нападна. Най-много ме заболя в слепоочието, но не можех да се откажа, макар че усещах че не мога повече. Изправих се или поне се опитах, но паднах, макар че какъвто инат си бях, макар всичко се изправих бавно. Не можех да използвам падащо листо, защото бях прекалено лека и това беше от огромен проблем за мен. Събрах останалата част от силите ми и нападнах с юмруци и колена като избягвах всеки един негов опит за удар и накрая и двамата бяхме на земята, борейки се за победата. Сега всичко беше начертано на карта или поне така се надявах. Рок беше този, който ми вдъхваше надежда и този на който имах доверие.
- Кажи лека нощ Кардо.- процедих през зъби и го погледнах съжалително. Отново направих ключа, като заключих крака му и се завъртях като змиорка, опитваща се да удуши плячката си.
- Рок ако не оцелея ти завещавам колата си.- казах с присмешка и се засмях.

[Рок Хауърд]

- Не говори, пести си силите - прекъсна я Рок от страни на ринга. И без това беше въпрос на малко време. А в момента Алекс, чийто крак пак беше хванат в ключ се опитваше да се отскубне Извъртя се някак и я ритна с другия крак. Веднъж. Дваж. И в крайна сметка се освободи. Превъртя се по пода на ринга и се изправи. Изчака и тя да стане и едва изправила се незабавно я атакува. Като я ритна в крака и после я подсече. След това не губи никакво време, а веднага й направи нова задушаваща хватка.

[Шелби Брайт]

Превъртях очи и ги затворих за момент, чувствайки как всеки момент ще изгубя битката, както и съзнание. Един опит, втори опит, трети и това беше. Не можех да се отскубна, а и нямаше как. Всичко ме болеше, но ако се предаде щеше да бъде загуба за мен, но и ако не се откажех щеше да ме закопаят два метра под земята, затова просто се отказах. Предадох се. Победителят беше Кардо.
- Поздравления Кардо.-казах като подадох ръката си, за да се здрависам с победителя и после слязох като отидох до Рок и му се усмихнах.
- Как си приятел?-попитах и го хванах за рамото сякаш той беше загубил, но пък за сметка на това адреналина беше в прекомерно количество в тялото ми.
- Хубаво местенце си имате тук.- продължих и го прегърнах преди да съм се строполила, което щеше да е смешно.

[Рок Хауърд]

Мачът свърши с предаването на Шелби
- Добре се би - поздрави я Алекс докато се ръкуваше с нея. После и той слезе от ринга.
- По - важното е ти как си? - отвърна Рок и я прегърна да не падне. - Дай да седнеш. Между другото страхотен бой.
Помогна й да стигнат до съблекалнята и тя седна на една от пейките.

[Шелби Брайт]

- Все още съм жива.- погледна го и се засмя, а после съвсем лека искрена усмивка се появи на лицето й. Нещо, което трябваше да се запечата със снимка.
- Е Рок, какво ти се прави сега?- попитах го като станах да си нахлузя обувките, но явно трябваше да свикна с рязкото ставане, защото моментално залитнах, но отново се засмях. Не ми се вярваше да иска отново да води момиче тук, особено ако беше някое като мен и предпочиташе адреналина, макар че понякога се оказваше болезнен.
Запътих се към Рок като веднага го прегърнах и след това го дарих с огромна целувка по бузката естествено.
Koй би повярвал че ще целуна момче скоро време. Е не и аз, дори и по бузата се броеше, нали?

[Рок Хауърд]

Той също се обличаше, когато Шелби го попита, какво му се прави. Преди да отговори го прекъснаха. На два пъти. Първият заради изненадващата целувка. Вярно, че беше по бузата, обаче целувката си е целувка независимо къде е. След нея пък, това вече беше очаквано, Майк мина да им даде печалбите. Поздрави ги, предимно момичето за доброто представяне и си тръгна.
- Обикновено след битка ожаднявам и ми се отваря апетит - отвърна Рок докато прибираше парите в джоба си и се обуваше. - А и лекциите утре, всъщност в предвид часа вече беше "днес", са ми следобед. - Може да хапнем нещо - предложи. - И този път аз ще карам.

[Шелби Брайт]

-Позволявам ти да караш докато не се пооправя.- отвърнах и се засмях леко, като погледнах парите и ги оставих на масата с кратка бележка да бъдат дарени на някой дом за сираци. Колкото толкова, все пак е нещо.
Явно Рок се учуди малко от целувката по бузата, но това значеше нищо от просто приятелство или поне така си мисля.
- Можеш и да пропуснеш часовете Рок.- казах като го погледнах. Не мислех, че ще му се карат ако не влезе няколко пъти, а пък ако трябваше щях да поема вината.
Хванах го за ръката и излязохме от клуба, като гледах да не бързам особено много с ходенето, защото костите си ме боляха малко.

[Рок Хауърд]

Рок се заинтригува, какво пише на бележката и надникна. Постъпката на момичето й  спечели не малко положителни точки. На ум и той реши да направи подобен жест, но за някой старчески дом. Що се отнася до нещо друго..
- За можене може - съгласи се чернокосия докато вървяха към вратата. Ставаше дума да пропусне часове. - Случвало ми се е - призна си, че е бягал понякога. - Обаче избягвам да го правя. С пропускане на лекции и не стъпване  в библиотеката ,а там често можехте да го видите - трудно се става отличник. - Тук трябва да уточним, а и той го направи, че не беше отличник по всички предмети, а по някой. По другите...Е стараеше и по тях, но не му се удаваха и съответно оценките му бяха по-ниски. Най-вече по химия. Там редуваше тройки (единствените) и четворки. Междувременно се качиха на хондата. Рок запали двигателя и тръгнаха. Караше със скорост много по-ниска от тази на идване, и все пак почити до максимално разрешената. След малко спря пред денонощна закусвалня.

[Шелби Брайт]

Беше ми станало пределно ясно, че Рок не е от онзи тип момчета, които постоянно бягат и се напиват, пушат и тем подобни, не обичат високите скорости и останалото. Не след дълго време Рок брюнетът спря пред някакво денонощно заведения, в което бях стъпвала само веднъж и завърши с хмм... Побой и изритване от закусвалнята.
- Как така не си като останалите?-попитах го като се надявах да ме е разбрал, но така и така реших да до уточня.- Не пиеш, не пушиш... не си падаш особено по високите скорости?

[Рок Хауърд]

Влязоха в закусвалнята, седнаха, една от сервитьорките се приближи и двамата си дадоха поръчките. Рок си избра двойна порция пържени картофки и обикновена кока-кола. Също двойна.
- Не съм се замислял особено - вдигна рамене той в отговор на шелбиния въпрос. - Просто ми допада да съм по-различен. В определени граници разбира се. - уточни и лапна няколко картофки.
- Идвала ли си тук преди?- запита на свой ред. - Стори ми се, че сервитьорката те е виждала.

[Шелби Брайт]

Изслушах го внимателно и се усмихнах когато забелязах, че не са ме забравили след последния път, когато идвах. Рок си хапваше от картофките, а аз стоях и гледах през прозореца.
- Един път, който си мислех, че ще ми бъде и последният.- казах и се засмях, като се огледах в същото време. Можех да чуя хората, които бяха в закусвалнята по това време да ни обсъждат, но това не ми пречеше изобщо.
- Ами ти от кога се занимаваш с това?- попитах като си взех едно картофче.

[Рок Хауърд]

Рок кимна с разбиране на думите й
- С ММА или въобще с бойни изкуства? - позаинтересува се за уточнение той и отпи от кока колата си. Остави чашата на масата. - Ако е второто откакто бях на 11. Значи преди девет години. Почнах да тренирам след като бях гледал един филм - отдавна беше забравил заглавието. - А и когато не си много як физически, даже обратното - е и сега мускулите му не бяха особено големи, бяха нормални - лесно може се намери някой побойник да те тормози.
Взе си още картофки
- А с ММА от 2 години. - А ти от кога се интересуваш от високи скорости? - попита на свой ред.

[Шелби Брайт]

- Oще от малка. Татко беше състезател и винаги ме взимаше на състезанията си, а и с компанията с която се събирах преди ... устройвахме си състезания. Момичета срещу момчета, но всичко се разпадна когато реших да продължа с образованието- казах и се усмихнах на сладките спомени.
Разбирах Рок или поне от части. Да бъдеш малтретиран всеки един ден от както си стъпил в даскало не беше особено забавно за някои, а на тези, които не им пукаше... е не им пукаше. Животът беше различен... много по-различен от колкото е бил преди. Сега ако не тормозиш някого си нищо.

[Рок Хауърд]

Рок кимна разбиращо докато си взимаше картофки и после докато си хапваше от тях. Беше хубаво да от време на време да правиш разни неща, заедно с родителите си. За съжаление неговите..е не го пренебрегваха или семейството обаче като почити всички работохохолици и те обръщаха повече внимание професиите си. Освен това неговите и техните интереси макар и да имаха допирни точки чувствително се разминаваха.
- А, какво следваш? - попита я момчето и отпи кока кола

[Sponsored content]