В клуба на три пресечки от кампуса преди седмица

[Шелби Брайт]

Бях решила да разпусна поне малко и затова излязох от вкъщи и тръгнах към клуба, който беше на три пресечки от кампуса. Пеша беше лоша идея, затова си хванах такси и след пет минути бях пред клуба. Не си направих труда да запомням името, защото нямаше никаква нужда след като знаех къде се намира. Платих на шофьора и влязох вътре като се огледах. Миризмата на алкохол и цигари ме лъхна в лицето и лека усмивка се появи на лицето ми. Беше пълно с почти пияни тийнейджъри и по-възрастни хора. Някои танцуваха, други се натискаха и всичко беше нормално за един клуб.
Запътих се към барчето и си поръчаш текила и след като получих поръчката си се огледах наоколо сякаш търсех някого, но него го нямаше. Забелязах някакво момче да седи с приятелите си в някакво сепаре и си говореха или по-точно смееха. Алкохола им беше повлиял или се държаха винаги като пияници.

[Рок Хауърд]

Контролните и тестовете са част от битието на всеки ученик или студент. Затова и Рок преди няколко дни бе правил тест. Тест на който, понеже беше учил изкара висока оценка. Не отлична но за мн.добър. И с няколко приятели от курса решиха да го отпразнуват. Той обикновено не ходеше по дискотеки, клубове или купони, разпускаше по друг начин, разхождайки се, обаче рядко не е никога. Така че се облече, излезе от къщи, качи се на мотора и тръгна. Половин час по-късно, трафикът го забави, беше пред клуба. Не беше сигурен за името, но знаеше мястото понеже негова бивша приятелка, с която си останаха в добри отношения, ама това е друг въпрос, живееше на същата улица. Спря двигателя и влезе. Повечето му приятели, всъщност за някои от тях думата познати бе по-точна вече бяха там. Понеже той не пиеше, нито пушеше си поръча кока-кола. Обикновена По някое време, докато се смееха на разказан виц, а някои алкохола беше почнал да ги хваща Рок видя едно момиче до барчето. Стана, впрочем и безалкохолното му беше свършило и тръгна към нея.
- Здравей - поздрави я момчето. - Искаш ли компания?
Поръча си още една кока кола

[Шелби Брайт]

Момчето ме поздрави и ме попита дали искам компания. В отговор получи едно вяло кимване, което използвах често когато не ми се говореше. Забелязах, че си поръча Кока-Кола вместо някакъв алкохол и го погледнах леко учудено. Това беше нещо странно за мен, защото момчетата, които познавах пиеха като за някое състезание.
- Не пиеш ли алкохол?- попитах го сякаш това беше най-важния въпрос и ако не ми отговореше щях да умра. Музиката беше приятна поне за мен, защото точно сега ди-джеят беше решил да ни пусне малко тежка музика.

[Рок Хауърд]

Момичето отвърна с кимване, че приема поканата му за компания. Ди джеят пък смени музиката. Не беше лоша, но беше малко тежка за вкуса на Рок.
- Не пия - потвърди той и отпи от кока-колата си. - Не ми харесва на вкус - уточни едната причина поради която не консумира алкохол. Уточни и че е опитвал почити всички, е добре може би не почити всички, но повечето видове. Другата причина бе, че не иска да си вреди на здравето.
- Впрочем аз съм Рок - представи се момчето.

[Шелби Брайт]

Kaза ми, че не му харесва вкуса на алкохола и ми идваше да се изсмея и го направих, но после се извиних. Пробвал е, но просто не му харесва. Добре. Това е приемно, макар че ако продължиш да с пиенето вече не ти прави впечатление какъв е вкуса на алкохола.
- Шелби.- представих се след него и се усмихнах на една страна. Отново бях в обичайните цветове дрехи за мен. Черно кожено яке, тъмно-сини прилепнали джинси и черни боти с шипове отстрани. Той беше облечен небрежно и ако се опиташе да се направи на "лошо момче" можеше и да му отива според цвета на косата му.
- Заклет фен на рока и метъла.- допълних и се усмихнах отново съвсем леко.

[Рок Хауърд]

Тя се изсмя, когато Рок каза, че не харесва вкуса на алкохола обаче след това  се извини. Каза и  каква музика предпочита.
- Рокът е хубава музика - съгласи се той. Беше облечен в шарена тениска, светло сини дънки с черен колан, дънково яке също синьо, но по-тъмно от дънките и черни боти обаче без никакви аксесоари по тях. По дрехите му също нямаше подобни неща. Също и черни кожени ръкавици с изрязани наполовина пръсти, но те сега бяха в джоба на якето. Едната леко се показваше.
- Харесвам също поп и диско - допълни другите си музикални вкусове момчето. - Както и черния цвят. Харесваш ли мотори? - попита.

[Шелби Брайт]

И той харесваше рока и щяхме да се разбираме ако станехме приятели, но харесваше също така поп-а и диското. Не си падах особено по тези стилове, особено по диското, но какво да се прави. Попита ме дали харесвам моторите. "Та кой не ги харесва?!" Помислих си и кимнах.
- Не само моторите... И колите също, но стига да вдигат високи скорости.- казах и се усмихнах като изпих течността в чашата си на екс и притворих за малко очи след което отново ги отворих.
- Случайно да нямаш мотор?- попитах го и той каза едно "Да" и започна да ми приказва за това как си го е взел и такива неща, които изобщо не ме интересуваха. Интересуваше ме само колко вдигаше.

[Рок Хауърд]

Шелби каза, че харесва моторите, а също така и бързите коли. Попита го дали има мотор.
- Да - потвърди Рок и пийна кока-колата си. Беше си го купил миналата година с парите от заплатата, малко финансова добавка от родителското тяло и наградата от състезание по... Няма значение по какво. Просто се усети, че нея точно това едва ли я интересува.
- 240кмч. - толкова вдигаше хондата му. Не каза, че той рядко качва над 140 и никога не беше минавал 190кмч. То и тях ги бе стигал само веднъж.
- Ако искаш може да те повозя някой път - предложи Рок и пак си пийна кола.

[Шелби Брайт]

"Ако искаш може да те повозя някой път" каза ми Рок и отпи от напитката си. Както го гледах съм сигурна че когато караше вдигаше под 240км/ч. Поръчах си още от същия алкохол който си бях поръчала и след като изпих втората си чаша на екс станах от стола на който седях.
- Само ако аз карам.- казах и го погледнах въпросително като лека самодоволна усмивка се появи на лицето ми, защото бях сигурна, че ще ми даде да карам. Можеше да му прилошее малко, но ако не усетиш адреналина поне веднъж в живота си, значи не си го изживял пълноценно.

[Рок Хауърд]

- Само ако аз карам - каза тя и го погледна питащо.
Преди Рок да отговори от телефона му се разнесе мелодия. Беше получил SMS. Отвори го и прочете съобщението. Лека усмивка се появи на устните му докато пръстите му натискаха клавиатурата изписвайки отговор на съобщението. После прибра телефона и си допи кока колата.
- По принцип не давам друг да ми го кара - каза той ставайки от стола. - А и високите скорости не са ми любимия начин за вдигане на адреналин. Но - бръкна в джоба си и извади ключове. - Добре - съгласи се. - Да тръгваме.

[Шелби Брайт]

Запътиха се към изхода като минаха през дансинга колкото беше възможно по-бързо. Отвори вратата и потрепери, когато студеният нощен въздух се удари в кожата й. Изчаках и Рок да излезе след което той ми показа мотора си и се усмихнах.
- Нали не ти става лошо от високите скорости?-попитах го, но не получих никакъв отговор. Момчето щяха да го глобят за прекалено високата скорост или не знам... Законите тук бяха различни. Тръгнахме към мотора и първото нещо, което направих бе да го огледам по-обстойно. Рок май ме гледаше леко изненадано, защото не всеки ден се случва да се запознаеш с момиче, което се интересува от коли, мотори и високи скорости.

[Рок Хауърд]

Повечето от момичетата, които Рок познаваше се интересуваха предимно от мода и пазаруване или - те бяха по-малко от първите, но понякога съвпадаха от смесени бойни изкуства. По точно от момчетата, които се занимаваха с тях. Като него. Макар, че се случваше и момичета да излязат на ринга. Обаче женските двубои бяха доста по-нарядко.
- Ти си първата ми позната, която се интересува от мотори, коли или високи скорости и разбира от това. - заяви той. - Повечето може да ги намериш или в мола или да гледат...някой път може да те заведа. Може и днес тъкмо след час, а сега беше: 23:05 започват квалификации в другия край на града.
 Той разбира се не знаеше дали тя гледа ММА, но не я беше виждал в публиката нито да се бие.
- Не - отговори на въпроса й. дали не му прилошава от високи скорости. - Всъщност не знам, може би зависи от скоростта, но до 190км./ч. не.
Качиха се на хондата и потеглиха. Шелби избра посоката.

[Шелби Брайт]

Никога не бях ходила на ММА, но бях чувала за него, затова реших, че е време да отида и да видя какво представлява. В началото карах със 150 км/ч като накрая реших да изпробвам цялата му мощ.
Не след особено дълго време вече бяхме пристигнали и слязох от мотора като се бях усмихнала до уши, макар че не мисля че на новия ми приятел му хареса особено много.
- Добре ли си?- попитах защото по изражението му си личеше, че леко му се мотае свят.

[Рок Хауърд]

Първоначално се движеха със скорост от 150км./ч, но после тя ускори до максимум. На Рок усещането не му хареса особено и като спряха леко му се виеше свят.
- Да, добре съм - отвърна той на въпроса й. Само съм малко замаян. И определено предпочитам по-бавни скорости.
Бяха на паркинг. Рок взе раницата, която бе в багажника на мотора и поведе новата си приятелка към сградата до паркинга. Пред входа имаше куп желаещи да влязат. Охраната обаче си вършеше работата и не пускаше всеки.
- Тя я с мен - каза Рок на гардовете и двамата с Шелби влязоха. На някои от фенките отвън това не им стана приятно, но какво да се прави. Бяха в преустроена бивша дискотека. Вътре беше пълно с публика, а в средата се издигаше ринг. На него в момента имаше битка. Мъж на около 31-2г с доста къса кестенява  коса и без отличителни белези по тялото с-у определено по-млад и по едър блондин със същата прическа "четка" и бицепси и гръб покрити с татуси. Младият тъкмо бе повалил противника си на земята и го налагаше с юмруци в ребрата. По-възрастния обаче съумя да се освободи. Двамата се изправиха. Кракът на първия описа полукръг и се стовари в слепоочието на съперника му. Последваха още 2-3 ритника. След последния русия се олюля и тупна на пода на ринга.
-..8..9..10 - Отброи реферът.
- Още една победа за двукратния ни шампион  Алекс Кардо - обяви водещия. - Следващата схватка ще е м-у Хайви Ди и Пол Матлок. След тях ще се бият Рок Хауърд и Жан-Пиер Дюбоа.
Рок, комуто предстоеше да се бие в третата, т.е втората схватка се запъти към съблекалнята да се преоблече..

[Шелби Брайт]

"Тя е с мен" каза Рок и двамата влязохме като зад нас чух недоволните въздишки на някои хора. Определено беше забавно и Алекс Кардо, или така му беше името имаше слаби места и определено момиче можеше да го победи. Рок беше от състезателите и може би му приличаше. Не бях особено сигурна, но това щях да го проверя всеки момент.
Някакво момче се доближи до мен и мисля че се опита да флиртува, но не му се получи защото падна на земята хванал се за слабините а после и допълнителното изкълчване на ръката.
Определено беше лоша идея да стоя тук сама, но поне се наслаждавах на мъчението над другите в ринга.

[Рок Хауърд]

Рок се преоблече. Лилави шорти и черни ръкавици, както и гумен назъбник и бос и понеже бе дошъл неговия ред тръгна към ринга. След минута се качи. Впрочем в предния бой Матлок бе загубил поради  дисквалификация заради случаен удар в слабините. Подобни инциденти не бяха невъзможни и добре, че бойците носеха предпазни бандажи А Дюбоа беше на възрастта на Рок, с подобно телосложение, впрочем ако ви интересува и на шампиона бе същото, но той бе по-висок, с бръсната глава и само един гребен за коса. Битката започна. Пънкарят ритна Рок с лоу кик. Той пък му върна кроше. Размениха си още удари.  Чернокосият замахна да ритне, опонента си, но Жан-Пиер му хвана крака. Нашият герой обаче веднага реагира и като се изтласка нагоре използвайки хващането за опора с другия крак (левия) го ритна в главата. После се завъртя на 360 градуса като по средата на движението дясната му пета се стовари в слепоочието  на противника му, там където и предния шут. Пънкарят избегна следващия ритник и удари кроше на Хауърд. След това ъперкът в корема. Замахна за нов удар с юмрук, само че Рок улови ръката и като прибави част от собствената си сила към тази на удара го хвърли. Възползва се  и опита да направи ключ. Двамата се отзоваха на пода във формата на кръст, като Жан-Пиер бе отдолу по гръб, а Рок напречно на него пак по гръб. Горната част на бедрата му опираше в рамото на противника, така че ръката му беше заключена м-у тях и неговата ръка. Онзи опита да се измъкне от ключа, обаче пропусна момента в който беше възможно и..се предаде. Двамата се изправиха, реферът обяви победата на Рок и след като се поздравиха слязоха от ринга.
- А сега - отново прозвуча гласът на водещия. - Мач между амазонки. Имаме нова участничка Ани Хамилтън - на ринга се качи момиче с кестенява коса до раменете. Тя ще се изправи срещу.. Кинг - подвиквания и аплодисменти от публиката

[Шелби Брайт]

Изгледах мача и бях меко казано зашеметена от способностите на Рок. Повали противника си за сигурно нямаше и две минути, а и аз исках да се опитам, но като знам каква саката бях съм сигурна че щяха да ме повалят на първата секунда и затова мислех само да идвам и да гледам.
Огледах се и забелязах да става нещо нередно, затова погледнах посоката в която гледаха двете горили и се оказа, че беше в посоката на Рок. Едната горила се запъти към него и аз да не остана по-назад тръгнах с бързи крачки и накрая стигнах първа като стоях нащрек да не се случи нещо като кървава баня.
Някои неща тук не ми бяха ясни и може би така се държаха приятелите, но кльощава охрана като мен не беше в излишък.
- Рок може ли и аз да участвам?- попитах механично без да мисля и имах чувството, че ще съжалявам за това.

[Рок Хауърд]

Погледът на Рок забеляза един от гардовете, който се бе запътил към него. Всъщност надали беше точно към него. Най-малкото нашето момче не беше направил нищо, с което да предизвика намесата на охраната, а те нямаха навик да се заяждат с публиката, още по-малко с бойците. Шелби също го приближи, тя беше първа и попита дали може да се включи. Честно казано Рок не разбра дали става дума да участва в двубои или  да му помогне с охраната ако е нужно. Преди да отговори и горилата стигна до тях. Подмина ги и хвана един от зрителите. Оказа се, че онзи е успял някак да вкара бутилка алкохол и по-важното вероятно да изконсумира част от него. Но в крайна сметка беше изхвърлен.
 - Да участваш на ринга или ако ми беше потрябвала  помощ? - попита Рок  в отговор. - В първия случай да, ако искаш и ако умееш, а във втория да не бих отказал подкрепа. И благодаря ако е това - ръката му я прегърна през раменете после я пусна

[Шелби Брайт]

Оказа се, че горилите бяха намеркали някакъв който беше вкарал алкохол и го изкараха насила. Лично според мен Рок не трябваше да прави прегръдката, защото можеше лесно да се сбогува с поколението си. Погледнах го и се усмихнах съвсем леко.
- И за двете.- отвърнах, но това беше може би най-краткото нещо, което бях казвала, затова реших да допълня.
- Но бих искала да се бия срещу най-добрия при мъжете.- казах и как се очакваше да се измъкна от някой мускулест идиот или там каквото беше. Получих учудени погледи, но това не беше за първи път, затова нямаше за какво да се притеснявам.

[Рок Хауърд]

Рок я погледна учудено, когато тя каза, че иска да излезе на ринга и да се бие срещу най-добрия при мъжете.
- Смесен двубой?. Подобно нещо ще е за пръв в историята ако изобщо се случи - подсмихна се той, но веднага стана сериозен.
- Ако евентуално разчиташ/е на ритник в слабините забрави - каза. - Сигурно го можеш, обаче това не е кръчмарски бой. - Свободните двубои също си имаха правила.

[Шелби Брайт]

- Точно това няма да го направя!- казах и се подсмихнах, защото планът ми вече се въртеше из главата.
Щеше да стане много интересно, защото определено не мислех да се обличам с някакви шорти и затова щях да си остана с тези дрехи, а противника ми сигурно щеше да е по шортите и ами всичко щеше да си дойде на мястото или не? Изпуках кокалчетата на пръстите си и се подготвих.
- Имаш ли ми доверие?- попитах, а той явно се поколеба.- Няма да играя против правилата.- допълних и се огледах.

[Рок Хауърд]

Рок не отговори веднага.
- За вярване, вярвам ти - отвърна той. - Но не зависи от мен. А и повечето мъже тук няма да те удрят по-слабо само защото си момиче. От друга страна... - от друга страна, бе това, че тя надали беше от момичетата свикнали да ги галят с перце. - Ако искаш говори него - посочи й тъмно рус мъж на възраст около 40 години в спортна фигура бяла риза и сини дънки. Казва се Майк той е импресариото. Не вярвам да се съгласи, но все пак. Пак е мой ред.
Остави я и се качи на ринга.

[Шелби Брайт]

- Късмет.- казах и се запътих към импресариото, а когато застанах до него се почувства като някое джудже.
- Хей Майк приятел искаш ли да ме вкараш в играта за една вечер и искам да се бия срещу най-добрия в категорията на мъжете и не, не приемам "НЕ" за отговор.- казах и го погледнах ледено. Бях готова, макар че после можеше и да ми се присмиват. Мъжът ме погледна доста изненадано, защото не знаеше дали се шегувам или не. Явно му беше трудно да реши, защото все пак бях и момиче, но лично според мен това щеше да иска да го види всеки.
- И също така всеки би искал да гледа как момиче се бие срещу най-добрия.- допълних и лека усмивка се появи на лицето на блондина, защото щеше да получи доста пари от залаганията ако имаха такива изобщо.

[Рок Хауърд]

Рок се качи на ринга, за да срещне следващия си противник. Двамата и преди се бяха изправяли един срещу друг и сега не губиха време, а направо започнаха. Долу пък Майк се усмихна при думите на Шелби.
- Явно си куражлийка - засмя се той. - Освен това си права. Но..това, че всички ще искат нещо, не значи че е правилно... - Не, че той беше светец, но все пак. На ринга пък Рок отнесе поредица юмруци, която го събори. Противникът му се се хвърли отгоре..
-...Това първо - продължи блондинът. - Второ ако спечелиш, а това е възможно, непобедими няма - наблегна на двете последни думи - все ще се намери някой да каже, че мача е бил нагласен. - Майк си имаше недостатъци, които сега няма да обсъждаме, обаче не понасяше нагласени двубои. Нито пък разните му там стимуланти. И от време на време подлагаше бойците на внезапни и задължителни тестове. Естествено, какво правеха въпросните бойци извън клуба си беше лично тяхна работа, стига да спазваха това правило. И като споменахме бойци да се върнем на ринга. Противникът на Рок го удряше с колена и юмруци в тялото. Нашето момче обаче съумя да си вдигне крака и да го пъхне м-у себе си и него и да го изтласка от себе си освобождавайки се. Двамата се изправиха.
- Ако пък загубиш - продължи Майк - пак някой ще каже, че си момиче и затова си паднала. - Винаги ще има недоволни. Човек не може да угоди на всички. И Майк го знаеше. Потърка замислено брадичка - Добре - съгласи се той след малко - ще те пусна срещу Алекс Кардо - той беше най-добрия,шампиона в момента-, но при някои условия - На ринга Рок бе преминал в атака. Ритна противника си в бедрото с лоу кик. После пак. Избегна един юмрук и го ритна и в главата. Последваха няколко "слънчеви" удара и десен ъперкът в брадата. Накрая Хауърд се завъртя и стовари дясната си пета върху лицето на противника си, като движението продължи до описване на пълен кръг. Онзи и без това се олюляваше, сега падна.
- Първо - изреждаше условията си импресариото - искам да съм сигурен, че не взимаш някакви стероиди или подобно. Без да се обиждаш - прекъсна я, когато тя се накани да възрази - не приличаш на такова момиче, но все пак те виждам за пръв път. - Победителят в мача, т.е Рок слезе от ринга, а през това време свестяваха противника му. - Ще трябва да направиш бърз тест. - Благодарение на компютърна програма резултатите излизаха в рамките на половин час. - Второ, ще подпишеш документ, че поемаш отговорност, за това, което може да ти се случи на ринга. Искам да видя лична карта или пълномощно от родител. Ако си съгласна.?

[Шелби Брайт]

Докато блондинът ми говореше гледах и към ринга където Рок си понасяше дъжда от бой, но пък накрая се оправи. Можеше и да се вмешам, а ....да се върна на блондито. Разправяше ми за това че все ще има недоволни за това ако загубя или спечеля и че трябва да ме подложат на тестове за стероиди или някакви подобни, за съгласието от родителите и че трябва да подпиша някакъв си документ че поемам цялата отговорност за случилото ми се там горе.
Чакайте малко! Какво? Аз и стероиди? Тъкмо тръгнах да казвам нещо, но блондинът ме ми позволи да кажа нищо, заради документите и разните неща там. Лична карта имах, а вече бях достатъчно възрастна и родителите ми не можеха да ми казват какво да правя.
- Виж приятел не приемам стероиди или там каквито са ви анаболите.- каза и погледна към Рок като му честити победата.
- Съгласна съм на условията ти и да започваме още сега! И сериозно ли ти приличам на някой който би приел нещо за мускулна маса или адреналин?-попитах саркастично и се огледах наоколо. Някои от правилата бяха доста глупави, но всичко зависеше и според закона. Това щеше да се прочуе. Момиче срещу някакъв мъж на не се знаеше колко години.
- Къде да подпиша?- беше последния ми въпрос и самодоволна усмивка се  появи на лицето ми.

[Sponsored content]