... ♥ Парка ♥ ...

[Annie Wilson]

First topic message reminder :

[Шелби Брайт]

- Всъщност аз не играя недостъпна, защото съм такава.- отвърнах му след като забелязах всичко от начина му на движение до интонацията му и накрая усмивката му. Ако наистина си мислеше, че се правя на недостъпна ами всъщност никога не съм имала гадже и ако продължавах да се държа така нямаше начин и да си намеря, но не трябваше да мисля за сега.
Не спирах да поддържам очен контакт и да се подсмихвам подигравателно от вътре, а от вън да бях ледена. Евън не знаеше нищо за мен, нито която съм, нито нищо. Допрях съвсем леко устните си до неговите.
- Не съм от лесните и съм сигурна, че съм първата която ти отказва.- изрекох всяка една дума бавно и после се отдалечих от него.

[Evan Chambers]

Евън не можеше да повярва колко много самоуверена беше тя. Е и тя сигурно си мислеше същото защото определено Евън не се държеше по по различен начин от нейния. Но определено нямаше да спре да я дразни и да се заяжда с нея. А ако някой ги слушаше от страни можеше и да си помисли че има психически отклонения.
-Мисля че си вярваш прекалено много.-продължи със заяждането а тази самодоволна усмивка не слизаше от красивото му перфектно изписано лице.

[Шелби Брайт]

"Как да прамахна тази самодоволна усмивка от лицето му?!?" Извика подсъзнанието ми, но нищо не можех да измисля. И двамата се държахме като кучето и котката и ако бях човек гледащ отстрани бих казала, че се караме като женена двойка, но определено после щях да съжалявам, не че ми пукаше особено, но се засмях на мислите си и на самоувереността му.
- Вярвам си защото е така.- отвърнах и лепнах една самодоволна усмивка на лицето си като се завъртях на пети - нещо което не правех никога.
- Но и ти си вярваш прекалено много, че можеш да имаш всяка само с един замах.- на лицето й се появи 100 каратова усмивка и го погледна.- Помисли си пак.
Всеки можеше да ни оприличи на различни животни, които се не понасят, а и както аз вече си помислих на женена двойка която се кара за най-дребните неща и се държи като малки деца заради никоя неизпълнена прищявка.
- Излагаме се на публично място.- рекох не защото ме интересуваше, но не обичах да съм в центъра на вниманието на хората. Не исках да ме обсъждат, макар че всичко беше в природата им.
На Евън определено му беше забавно, защото постоянно се подсмихваше, а тази негова самоуверена усмивка ме изкарваше извън всевъзможни граници.

[Evan Chambers]

Щом и на нея и правеше впечатление хората които ги гледаха това означаваше че и пука какво ще си помислят. Е това пък го подтикваше да я подразни още повече. Определено на него не му пукаше за хората така че нямаше да има проблем ако се изложи по някакъв начин.
-Така лии?-засмя се приближавайки се отново към нея.-Ами накарай ме да спра да се излагам.-предизвика я след което я придърпа рязко към себе си притискайки тялото й в своето.
-Не аз имам проблем с това какво ще си помислят хората.-усмихна се широка.

[Шелби Брайт]

Явно Евън си мислеше че имам проблем с това, което ще си помислят хората за нас, но това изобщо не беше така. Той отново се засмя и се приближи към мен като ме придърпа рязко и притисна тялото ми към неговото.
Никога не съм била толкова опасно близко колкото до неговото и се чувствах меко казано странно. Усещах някакво странно чувство в стомаха си. Сякаш нещо го раздираше от вътре.
- Е и аз нямам проблем с това!- отвърнах като долепих устните си до неговите. Това бе само част от играта и останалото щеше да се случи по-нататък ако изобщо имахме някакви шансове. Той беше от типа момчета, които харесвам, но нямаше да успее да открадне сърцето ми толкова бързо.
- Никога нищо не ми е пречело да се излагам на публично място.- продължих да говоря и изследвах всяко едно негово движение. Самодоволната му усмивка не слизаше от лицето му, а моята ... Е и моята не слизаше от лицето ми.

[Evan Chambers]

Щом започна и тя да го дарява с малки целувки Евън разбра че недостъпната Шелби вече пчти я няма. Но пък това не пречеше малката им игричка да продължи, а всеки един от двамата да очаква да разбере как ще свърши.
-Мм..значи имаме поне едно общо нещо.-засмя се отново след което той на свой ред я целуна. Но неговата целувка определено беше по настоятелна и продължителна от нейната, а ръцете му я притиснаха още повече към неговото тяло.

[Шелби Брайт]

Всичко това щеше да свърши зле за някой от двама ни ако не и за двама ни. Евън ме придърпа към себе си и целувката му беше по-настоятелна и по-продължителна. Затворих очи и обмислих варианта да се измъкна, но имах само една възможност - ритник в слабото място. Повдигнах десния си крак назад и после го центрирах с коляното си, но не особено силно. Не беше много силно, но не беше и особено слаб ритник.
- Колко пътя трябва да ти повтарям че не се давам лесно и каквото и да правиш няма да се размекна толкова лесно.- подсмихнах се и бръкнах в джоба на коженото си яке като извадих кутия цигари Slims. Извадих една цигара и я запалих като издишах пушека в лицето му.
- Кажи ми честно. Мислеше ли си че ще ти се вържа толкова лесно?- попитах го и облизах устни. Определено нямах никакъв опит с момчетата и май не трябваше да подхождам по този начин, но това щеше да се оправи по-късно или поне се надявам.

[Evan Chambers]

И отново ритник в слабините. Това момиче определено трябваше да се научи и на други методи за да се измъкне от целувките на еддин мъж. Като например да се отдръпне леко назад. Това беше достатъчно на един мъж да разбере че момичето не иска да продължава. Но не, тя просто си раздава ритници без да и пука.
Евън се приви леко. Този път определено го бе ядосала. Беше му писнало да се държи по този надменен начин с него и определено нямаше вече никакво намерение да се занимава повече с нея.
-Знаеш ли какво. Ако си мислиш че цял ден ще се занимавам с теб жесоко се лъжеш.-заяви и той ядосано.-Ако си мислиш че като ме риташ можеш да ме накраш да проявя някакво желание да те впечатле лъжеш се. Определено така губя сякакво желание да стоя тук с теб.-изстреля на един дъх Евън а погледа му не се отместваше от нейния.
-Всъщност не знам защо се занимавам още с теб.-изчака да види реакцията и след което щеше да си тръгне.

[Шелби Брайт]

И улучи слабото ми място. Никога не съм имала приятел, защото просто съм била отхвърляна от всеки и не знаех как да се държа. Усетих как се сривам до основи. Погледнах към земята и забих поглед в нея, а после нещо ми направи впечатление. Беше започнало да вали, но защо тогава не усещах нищо. Всичко наоколо беше сухо само земята под мен ... само на нея имаше малки капчици вода, които вече бяха попити от нея.
- Съжалявам.- измърморих с треперещ глас и докоснах лицето си и ми светна, че не е било дъжд ами сълзи. Това не можеше да става. Нямаше начин да плача или пък имаше, защото бяха улучили слабото ми място. Ако сега си хванеше пътя нямаше за какво да му се сърдя, защото аз бях виновната. Беше ме срам да го погледна в лицето и да види сълзите ми. Изтрих ги и си поех дълбоко въздух.
- Просто не знам как да се държа, защото винаги съм била отблъсквана. Защото винаги са искали само едно нещо и не само от мен, ами и от всяко друго момиче. На нито един мъж не му пука какво чувства момичето. Важното е само да вкара жертвата си в леглото и после да й бие шута сякаш е някое бездомно паленце.- казах и го погледнах в очите.

[Evan Chambers]

Евън видя сълзите в очите й. Явно наистина е бил доста груб казвайки и всичко това. Но просто с това нейно поведение нямаше как да задържи някой до себе си. Но все пак му стана гадно, и я разбираше.
-Виж аз съм просто един непознат и не си заслужава да плачеш. Нопросто с това си държание няма как да искаш до теб да има някой.-посъветва я след което се приближи към нея и я прегърна. Не знаеше защо. Просто му дойде отвътре.
-А и си много красива и просто е норамално мъжете да ти се натискат.-засмя се след което се отдръпна от нея.
-Дори и аз ти се натисках така, че..-засмя се отново.

[Шелби Брайт]

Кимнах съвсем леко след съвета му и после се учудих доста, защото хмм... ме прегърна. Почувствах се малко по-добре, но нещо липсваше.
- Мислиш че съм красива?- попитах като се засмях истински за първи път от доста време.
- Мъжете сте си такива. Винаги като видите някое момиче и според вас е красиво започвате да му се натискате само и само докато не го вкарате в леглото. Не ви разбирам.- казах честно и точно сега го чувствах някак си близък.
- Какво ще кажеш да започнем от начало?- попитах го и повдигнах едната си вежда съвсем леко. - Шелби Брайт.-подадох ръката си и се усмихнах леко. Предпочитах да покажа, че не съм само онова дръпнато същество за което се представях и бях станала.

[Evan Chambers]

Момичето изрази мнението си по въпрос за мъжете. Е ако тя се оплакваше че не ги разбира то тогава те какво трябваше да кажат. Жените сменяха настроението си толкова бързо че понякога мъжете си мислеха че изостават и са готови да се откажат от всичко.
Шелби предложи да започнат отначало казвайки отново името си подавайки ръка на Евън. Но той не я пое. Просто се засмя тихо.
-Хмм...предпочитам всичко да си остане такова каквото е било. Защо трябва да започваме отначало. Всъщност мисля че запознанството ни бе доста атрактивно.-засмя се отново.

[Шелби Брайт]

Евън се засмя когато се опитах да започнем от начало и каза, че запознанството ни е било доста "атрактивно". Да може би беше прав, защото се заяждахме като куче и котка или като малки деца, каращи се за някоя играчка.
- Може би си прав?- съгласих се с него от части и се усмихнах съвсем леко и тогава спомените за най-добрия ми приятел нахлуха в главата ми. Та с Евън се карахме така, както със Зед, когато ни беше обзела скуката.
- Знаеш ли, че приличаш на един мой много добър приятел?- попитах го и се подпрях на стената. Сега бях отворила друга страница, но ако се наложеше щях да я затворя и да я върна назад.

[Sponsored content]