Преди две седмици в кампуса

[Eleanor T.]

First topic message reminder :


Дани Стюърт?! Каква изненада


Не очаквах да те видя на територията на университет. Сигурно нещо те е ударило по главата.

[Danniel Stewart]

- Колкото и да е странно и аз мога да оценя някои неща. Не съм чак толкова голям дивак за колкото ме смяташ.

[Eleanor T.]

- Не бих се изразила точно така. Просто ти не ласкаеш някого без повод или това е част от новото Дани?

[Danniel Stewart]

- Не знам защо приемаш като ласкателство, когато някой ти каже истината. И не го приемай като комплимент. Просто си различна. Другите се чудят какво ще кажат хората, а на теб не ти пука и това дразни останалите.

[Eleanor T.]

- От другите може и да не ми пука, но има хора на които мнението е важно за мен

[Danniel Stewart]

- Така ли? Изненадваш ме. Госпожицата се притеснявала от хорското мнение.

[Eleanor T.]

- Не съм казала, че се интересувам от мнението на всеки срещнат. Винаги намираш начин да ми извъртиш думите

[Danniel Stewart]

- В това ми е чара и именно затова ме харесваш.

[Eleanor T.]

-И после ми казвай, че си се променил

[Danniel Stewart]

- Някои навици се забравят трудно. Но ако искаш отново ще надяна маската на сухаря учител.

[Eleanor T.]

- Учител значи.. Още какви изненади криеш?

[Danniel Stewart]

- Аз винаги съм пълен с изненади, скъпа.

[Eleanor T.]

- Знам, но и ти знаеш, че не обичам изненадите

[Danniel Stewart]

- Ако смяташ да си около мен трябва да свикнеш с изненадите. И всички неприятни черти на характера ми, които знам, че не понасяш.

[Eleanor T.]

- Ще се постарая. Но не обещавам, че няма да си вра носа навсякъде

[Danniel Stewart]

- Изобщо не се учудвам. Ти винаги си умирала да си вреш носа в неща, които не те засягат.

[Eleanor T.]

- Все пак рано или късно разбирам всичко

[Danniel Stewart]

- За жалост е точно така. И какво те интересува така? Може би ще ти е по-лесно да ме попиташ направо вместо да душиш като детектив наоколо.

[Eleanor T.]

- Дори и да те попитам няма да ми кажеш или поне няма да ми кажеш всичко

[Danniel Stewart]

- Нима? А какво те кара да мислиш, че ще скрия нещо от теб?

[Eleanor T.]

- Защото те познавам, Стюърт. Ти винаги криеш нещо

[Danniel Stewart]

- Била си много проницателна. И какво по-точно си мислиш, че крия?

[Eleanor T.]

- Все още не знам, но се надявам скоро да разбера

[Danniel Stewart]

- Съмнявам се да успееш.

[Eleanor T.]

- Еее няма ли да ми помогнеш?

[Danniel Stewart]

- Мила ми Елинор, предпочитам сама да си помъчиш мозъчето.

[Sponsored content]