Преди две седмици в кампуса

[Eleanor T.]

Дани Стюърт?! Каква изненада


Не очаквах да те видя на територията на университет. Сигурно нещо те е ударило по главата.

[Danniel Stewart]

- И това ако не е прословутата Елинор. Същото мога да кажа за теб.


- Последния път като те видях учебниците бяха най-малката ти грижа

[Eleanor T.]

- Явно доста неща са се променили оттогава

[Danniel Stewart]

- Забелязвам. И как така успяха да те вкарат в правия път? Изглеждаше просто невъзможно.

[Eleanor T.]

- Нали знаеш, че не всичко е такова каквото изглежда


- Просто имам актьорски дарби

[Danniel Stewart]

- Значи пак играеш твоите си игрички. Защо ли не се учудвам

[Eleanor T.]

- Ти пък все едно не играеш игрички

[Danniel Stewart]

- Е никога не съм отричал, че игричките не са ми чужди. Пък и нали точно затова се разбираме така добре.

[Eleanor T.]

- Отодавна сме си сродни души

[Danniel Stewart]

- Непокорните души се привличат. Е така и не ми каза как те принудиха да влезеш в "правия път".

[Eleanor T.]

- А може би просто не искам да ти кажа.

[Danniel Stewart]

- А от кога имаме тайни помежду си. Не съм останал с такива впечатления, Елинор.

[Eleanor T.]

- Ти пък си станал много любопитен


- Да кажем, че станаха неща, които не са ми от любимите теми на разговор. Ами ти от кога заобича университетите?

[Danniel Stewart]

- Е мислех, че обичаш разговорите да се въртят около теб.


- Е все пак трябва да играя ролята на порядъчен мъж. нали сега аз съм главата на семейство Стюърт.

[Eleanor T.]

- Е, явно си останал с погрешно впечатление, миличък


- Не мисля, че тази позиция ти се отдава

[Danniel Stewart]

- О колко сме лоши само. С какво заслужих този упрек?

[Eleanor T.]

- Не съм лоша, просто казвам каквото мисля. Не си представям момчето, което се чудеше каква простотия да направи като глава на семейство и улегнал мъж

[Danniel Stewart]

- Ти миличка сигурно си най-лошото същество на света. Хората се променят, скъпа, макар и ти да не желаеш някои промени.

[Eleanor T.]

- И кога съм казала, че не желая каквото и да било?


- Еми явно само моята лошотия не се променя

[Danniel Stewart]

- Познавам те достатъчно добре и знам, че не изпитваш от желание да загърбиш лудориите.

[Eleanor T.]

- Може да съм се променила от къде знаеш?

[Danniel Stewart]

- Просто знам. Ако искаш го наречи интуиция.

[Eleanor T.]

- Колкото и да не ти се вярва, не само ти можеш да се промениш

[Danniel Stewart]

- Ще се направя, че ти вярвам. Макар, че ме разочарова. Винаги съм харесвал факта, че се различаваш от другите, но ако искаш да се слееш с тълпата няма проблем.

[Eleanor T.]

- Това като комплимент ли да го приемам, Стюърт?

[Sponsored content]