Преди две седмици в кампуса

[Eleanor T.]

First topic message reminder :


Дани Стюърт?! Каква изненада


Не очаквах да те видя на територията на университет. Сигурно нещо те е ударило по главата.

[Eleanor T.]

- Добре съгласна съм с теб. Доволен?

[Danniel Stewart]

- Нека да помисля.. Да кажем, че да.

[Eleanor T.]

- Най - накрая си затвори устата

[Danniel Stewart]

- Доволна ли си вече?

[Eleanor T.]

- Може би да, може би не ..

[Danniel Stewart]

- Искаш пак ли да се върнем на бебето?

[Eleanor T.]

- Не, не искам.

[Danniel Stewart]

- Тогава за какво искаш да говорим? Не искаш за бебето, не искаш за наркотиците. Ами те темите свършиха.

[Eleanor T.]

- Еми щом можеш да си говориш с мен само за въшливи бебета и наркотици да те оставям намира тогава

[Danniel Stewart]

- Продължаваш да си изключително докачлива. Хайде изплюй камъчето. Какво те мъчи?

[Eleanor T.]

- Еми в момента ти ме мъчиш

[Danniel Stewart]

- Аз не те мъча. Ти сама се мъчиш.

[Eleanor T.]

- Пак ли ще се правиш на остроумен?

[Danniel Stewart]

- Че аз винаги съм остроумен.

[Eleanor T.]

- Ще те оставя да си вярваш

[Danniel Stewart]

- Няма нужда да ме оставяш. Просто нямаш аргументи в противното.

[Eleanor T.]

- Човек трудно може да ти затвори устата

[Danniel Stewart]

- Знам. Опитай по друг начин.

[Eleanor T.]

- Теб никой и нищо не може да те накара да млъкнеш, няма да се хабя напразно

[Danniel Stewart]

- А аз мислех, че не се отказваш лесно.

[Eleanor T.]

- Правилно мислиш. Просто знам кога си заслужава и кога не

[Danniel Stewart]

- Не винаги, когато мислиш, че не си заслужава, се оказваш права.

[Eleanor T.]

- Ти пък престани да се вземаш за велик мъдрец, който всичко знае

[Danniel Stewart]

- Ами такъв съм. Не можеш да го отречеш.

[Eleanor T.]

- Мога и още как

[Sponsored content]