В двора на кампуса

[Брук Дейвис]

Беше приятен и топъл макар и есенен ден. Днес трябвяше да присъствам на първата си лекция по моден дизайн. Вече нямах търпение! Спрях колата си в двора на университета на мястото на което винаги спирах. Изглежда вече никой не се усмеляваше да спира там след няколкото скандала последвали преди дни. Някак знаеха, че това е моето място. Бях доста опърничева. Но такава си бях. Слязох от светло синьото си кабрио и се запътих към сградата.
Токчетата ми отекваха по коридора. Беше пълна лудница тук! Как щях да открия стаята?
Спрях се пред таблото за часовете на курса по мода. Аудитория номер 65...
Така....огледах се наоколо. До мен стоеше едно момиче, което също се взираше в таблото. Може би търсеше същото, което и аз.
-Извинявай, да знаеш къде е аудитория 65?-попитах.
Беше руса и изглеждаше също така объркана като мен. Този колеж беше огромен! Чувствах се като в някакъв лабиринт.

[Шелби Брайт]

Седях пред таблото и търсех определено нещо, когато някаква брюнетка не дойде и се загледа  в таблото и след като намери нужната й информация ме попита дали знам къде се намира аудитория 56. Бях първа година тук, но огромната сграда изобщо не ме притесняваше. Ако не се лъжа трябваше да е на третия етаж.
- Мисля че беше на третия етаж. И аз съм нова и ето я... 40.  Един етаж ни дели. Ти си се записала за курсовете за модел, така ли?- попитах не от интерес или от милост от колкото от дори и аз не знам защо. Трябваше да си намеря малка компания с която да се движа.

[Брук Дейвис]

Момичто гледаше някъде в таблото. Вероятно и тя намери това, което търси. Каза ми, че стаята е на третия егаж. Слава богу-помислих си. Добре, че съществуваха хора по-ориентирани от мен.
-Благодаря. Тъй като се оказа, че стаите ни са само през един етаж решихме да тръгнем заедно натам.
-Ти си се записала за курсовете за модел, така ли?-попита ме момичето.
-Не-засмях се. Аз не съм модел. Курсовете са по моден дизайн. Не си падам по моделството. Но мога да правя дрехи-казах просто и се усмихнах. Уча мода-ами ти? -попитах я.
Тръгнахме нагоре по стълбите.

[Шелби Брайт]

Попита ме какво ще изучавам и реших да споделя решението си.
- Музиката винаги е била моята страст. Предпочитам хард рок и ако не слушам или не работя това, което обожавам няма да съм жива.- приключих като се засмях леко. Говорех за музиката така сякаш е нещо като наркотик или все едно е човек, без който не мога да живея.
- Сигурно разбираш какво имам в предвид.- допълних тъй като можеше да ме сметне за някоя луда, но това определено не ми пречеше. Винаги съм била нещо като черната овца в училището. И да се повтореше тук нямаше да имам нищо против.

[Брук Дейвис]

Тя каза, че обичала музиката и иска да се занивама точно с това. Значи харесваше рок. Не се очудих изобщо, защото  самият и стил на обличане и поведение говореше точно това. Имаше характерната рок визия.
-Определено те разбирам-казах. За теб музиката е това, което за мен е модата. Вдъхновява ме-усмихнах се. Всеки има някаква страст-допълних. И в същият момент се сетих, че не й се бях представила.
-Брук Дейвис-казах и протегнах ръка към нея.

[Шелби Брайт]

Щяхме да се разбираме. Никоя не съдеше другата, заради това каква е и какво харесва. Каза, че се казва Брук Дейвид. Името й ми беше познато от някъде, но не помня точно от къде. Може би просто съм го чувала от някои хора от градчето.
- Шелби Брайт.- нямаше да е особено, как го казваха възрастните и учителите "възпитано". Не си направих труда да се усмихвам или подавам ръка.
- Първа година ли си тук?- реших да попитам заради информацията, която събирах. Можеше да станем приятелки, но не исках да е заради известността й, а и си й личеше, че не е като онези префърцунени барбита, които обличаха възможно най-късите рокли или поли. Какво има харесваха момчетата?

[Брук Дейвис]

Момичето каза, че се казва Шелби.
-Интересно име-отвърнах. Дори не си направи труда да ми подаде ръка. Странно и малко грубо. Но нямаше значение. Това нямаше да ми повлияе, а и едва я познавах все още.
-Да, първи курс съм. Ами ти?
Изглеждаше бунтарски и малко дръпната, но това ми хареса. Предпочитах да имам човек са характер пред себе си, отколкото някоя блудкава лигла.

[Шелби Брайт]

- Първа година и вече не ми се стои тук. Пълно е с някакви кукли Барби и изобщо не ми се мисли какво ще е ако имам с някоя от тях лекция.- запълних и бяхме спрели пред третия етаж. Не исках да се разделям с единствения човек, който познавах и можеше да бъдем приятелки. Не правеше впечатление, за някоя от тези кифли.
Огледах мястото на което бяхме и ми направи впечатление, че нямаше абсолютно никой облечен и изглеждащ като мен. Единствена бях и ми хареса факта, че няма да има кой да ме имитира.
- Ще се видим след лекцията, надявам се.- казах тихо и лека усмивка се появи на лицето ми.
Брук също не остана назад и красива усмивка озари лицето й. Ако трябва да бъда честна щеше да бъде по-добър модел.

[Брук Дейвис]

-Не ти се стои тук!-бях напълно очудена от реакцията й. Впрегнах всичките си сили за да я убедя в предимствата на колежа и това, което я очакваше.
-В колежа всичко е различно-започнах. Има толоква много хора, които можеш да срещнеш. Освен куклите барби, както ги наричаш. Засмях се. Предсоят ни дни изпълнени с купони и готини момчета.
Бях доста ентусиазирана от гледна точка на живота ми в колежа. Но не ми пукаше, защото бях дошла тук предимно за да се забавлявам.
-Хей, това е нов живот-казах и ведро. Наистина го мислех.
-Тук човек среща приятели за цял живот-или поне така твърдят-добавих. Погледнах насъбралата се тълпа пред аудиторията. Всички влязоха и съвсем скоро щяха да ми тръшнат вратта под носа.
-Е, предполагам ще трабва да тръгвам. Ще се видим след лекциите-кимнах и се насочих към аудиторият със забързана крачка.

[Шелби Брайт]

След дългата и ентусиазирана реч на Брук кимнах и се обърнах към посоката на моята стая... поправка, аудитория. Не исках да ми се водят дълги лекции за това как не бива да закъснявам и с бърз ход се озовах в стаята в която щеше да се проведе лекцията. Надявах се, че още от сега ще можеш да покажем какво всъщност можем и че не сме за подценяване. Естествено бях избрала песента Numb за всеки случай, но щях да я изпея по мой собствен начин.
Влязох и седнах най-отзад, защото всичко се виждаше идеално, а и нямаше особено много хора. Извадих телефона си и започнах да ръчкам из него докато лекторът не изникна от някъде и така започна отчаянието. Надявах се Брук да си прекарва по-добре от мен.

[Брук Дейвис]

Шелби изглежда не мислеше като мен или поне не каза нищо за да го опровергае. Може би не беше от най-приказливите. Затръшнах голямата дървена врата с резбовани фигури по нея зад гърба си. Стаята беше препълнена. Твърде много ентусиасти да покажат таланта си-помислих си, но не се обезкуражих. Знаех, че моделите ми са добри. Поставих скицника си на една от катедрите най-отпред. Обичах да съм отпред-това ми осигуряваше по-добра видимост към онзи, който щеше да води лекцията. Другите за момента не ме интересуваха.
Е, освен ако не се появеше някое секси момче. Но вкурс по мода-едва ли...

[Шелби Брайт]

Лекторът ни реши, че е време да приключва, защото и на него явно не му се седеше особено много пред толкова много колежанчета с физиономии на някои зомбита и затова реши да изкара всеки отпред и да го накара да изпее любимата му песен. Започна отзад-напред и първа бях аз и не се притесних. Отидох до лектора и първо се представих като чух някои недоволни викове, но не им обърнах внимание.

I'm tired of being what you want me to be
Feeling so faithless, lost under the surface
Don't know what you're expecting of me
Put under the pressure of walking in your shoes
(Caught in the undertow, just caught in the undertow)
Every step that I take is another mistake to you
(Caught in the undertow, just caught in the undertow)

Изпях само началото и всичко провървя като по вода. Излязох и се запътих към двора където щях да запаля една цигара и да се пренеса в моя малък свят.

[Брук Дейвис]

Лекторът-един от водещите имена в модата, на който се възхищавах ни накара да покажем скиците си един по един. Не след дълго дойде и моят ред. Избрах някои от най-добрите ми неща и му ги подадох.
-Брук, значи.....каза той и се подпря на брадичката си. Учила ли си някъде дизайн?
-Не професоре-отвърнах, но от малка рисувам. Нещо като хоби ми е.
-Интересно, защото нещата ти са много добри.
"Много добри"-това беше доста добра похвала от човек като него. Бях чувала какви ли не истории за него. Най-малкокто което очаквах беше да ме похвали. Но ми стана много приятно.
Усмихнах се и прибрах лекциите си.
Лекторът погледна часовника си и обяви краят на лекцията. С усмивка се втурнах навън.
Преминах покрай двора на кампуса. Шелби стоеше в един ъгъл и пушеше дълга тънка цигара. Димът излизаше на кръгчета от устата й. Намръщих се. Приближих се до нея.
-Пушиш ли? - попитах. Беше типично за рокаджийка.
-Е, как мина часа ти?-позаинтересувах се.

[Шелби Брайт]

Не след дълго Брук дойде до мен и ме попита дали пуша. Въпросът й вече си имаше отговор, но реших да не съм мълчалива и казах едно кратко "Да", а след това ме попита как са минали лекциите ми.
- Сравнително добре като се има в предвид, че на лектора не му се стоеше особено много при нас, хората с физиономии на зомбита. Накрая ни накара да изпеем нещо и започна отзад-напред.- засмя се леко.
- Как минаха при теб?- попитах и загасих цигарата си в едно дърво като изчаках Брук да ми отговори. Мисля че ставахме приятелки и поне нямаше да съм отново вълк единак, макар че и така ми харесваше, но да няма с кого да споделяш е нещо ужасно.

[Брук Дейвис]

Шелби изтърси едно сковано "да".
-Как можеш да пушиш тази смрад!-казах. Мразех цигарите,макар понякога да ги опитвах.
Седнах до нея и изслушах оплакванията й относно скучната лекция.
-Хора зомбита ли?-за какво говориш? Толкова ли стрестнати изглеждахте?
Изглежда ви е било много забавно.
При мен не беше съмсем така-вдигнах рамене. Лекторът ни повика един по един да види скиците ни. Само ако беше го видяла-крещеше наляво и надясно, на някой направо им каза, че за нищо не стават-доста грубо.
Забърках в чантата си да извадя телефона си. Беше изключен. Включих го и продължих:
-Но моите много ги хареса.
-Е, какво смяташ да правиш сега? Можем да се помотаем някъде из кампуса-предложих.

[Шелби Брайт]

- Как можеш да пушиш тази смрад?- попита ме Брук и аз се засмях съвсем леко.
- Не си ли пробвала или просто не обичаш миризмата?- попитах на свой ред аз.- И не чени беше страх, но беше леко казано скучно. Имахме лекция за началото на блуза и не беше особено очарователно. Но при теб явно е било по-интересно. Някой ден ще дойда по време на вашите лекции, за да видя какво е да си сред толкова много кандидати за модни дизайни. Намери ли си момче поне?- попитах най-накрая. Никога не бих попитала някого това, но ми беше интересно дали някое момче, би се записало за дизайнер.
- Нека да обиколим, защото не ми се стои на едно място.- отговорих на последния й въпрос и двете се запътихме на където ни отведат краката ни.

[Брук Дейвис]

Пробвала съм, но не ми харесва казах. Тя сподели, че някой ден ще дойде в часа ни по моден дизайн да види студентите, които се обучаваха.
-Е, не са нищо особено повярвай ми-казах-малко префърцунени лигли и завидно количество гейове-засмях се.
На следващия въпрос ми стана още по-смешно.
Поклатих глава. На тези лекции-не!-отъврнах. Там не се срещат готини момчета. По-вероятно е да ги срещнеш в спортния клуб или в някое от братствата. А пък и аз не ги търся, те сами ме намират.
Шелби изрази желание да се поразходим. Все още не бях разгледала кампуса. Това беше удобен момент да го пообиколим.
-Е, хайде, да тръгваме.

[Шелби Брайт]

Това момиче винаги ли беше толкова ентусиазирано? Само да не ме зарази с този ентусиазъм, защото не ми се мисли какво ще става точно с мен. Извадих телефона си и влязох в Twitter като туитнах нов пост. Обичах тази социална мрежа, защото не беше пълно с толкова много интриганти и все пак можеше късмета да ти се усмихне и да те последва някоя известна личност.
Кампуса беше огромен и ако ходехме със скоростта на някой охлюв или на някоя костенурка и две години нямаше да ни стигнат, за да го обиколим напълно. Чак сега ми направиха впечатление думите й, че момчетата сами я намират. Аз щях да си умра сама старица с 200 котки или кучета.
- Брук искаш ли после в хм... Мола?- това беше неприсъщо за мен, но какво по-добро място да се опознаеш по-добре с някого от мола?

[Брук Дейвис]

Разхождахме се бавно из градините и сградите на кампуса. Дърветата вече бяха с оранжево-жълти листа-есента идваше и това бяха последните слънчеви дни. Шебли разсеяно ръчкаше нещо в телефона си.
-Какво правиш?-попитах. Само не ми казвай, че постоянно висиш във мрежата?!
Самата аз не обичах много интереснет пространстовто-предпочитах реалните контакти и да се забавлявам навън с приятели.
Шелби предложи да отидем в Мола.
-Често казано не си падам много по моловете-казах, но не ми пречи да идем. Все можехме да пийнем кафе някъде или просто да обикаляме безцелно. Умирах си за чаша силно кафе.

[Шелби Брайт]

Предположението й за интернет маниака, което поне аз така го приех ме накара да се засмея и не обичаше да виси из моловете. "ДА!" Извика съзнанието ми и поклатих глава.
- Не съм от маниаците, които постоянно са в интернет пространството, но понякога влизам в туитъра си и поствам разни глупости. За мола - ако не обичаш да се шляеш с часове можем и да станем приятелки.- казах и се усмихнах съвсем леко. Момчетата естествено гледаха към нея, а аз бях малкото невидимо петънце и се радвах на това, защото не исках да съм особен център на вниманието, но ако ставаше на въпрос по надпиване, бира понг или каквото и да било щях да се втурна напред с главата без да се замисля.
На екрана на телефона си имах снимка на мен и мой много скъп приятел за мен. Винаги когато успеехме да се засечем си говорехме с часове. Той ме беше запалил по рока и всичко останало, за което му благодаря много. Преди бях някаква снобарка, но сега съм различна. Приемам предизвикателствата.

[Брук Дейвис]

Шелби ме увери, че не е интернет маниачка и се разсмя високо. Каза, че ако не обикалям с часове по моловете можем и да станем приятелки. Разсмях се.
Наиситна започвахме да се сближаваме.
-Не обичам моловете, по-скоро луксозните бутици. Там обслужват добре и мога да си избирам на спокойствие. А и много от дрехите ми са мои-казах. Наоколо минаваха момчета и ме заглеждаха, но аз не им обръщах внимание. Бяха ми омръзнали.
-Надявам се скоро аз и ти да отидем на някой купон-добавих. Истниски обичах да се забавлявам. Всички говорят за бира понг и колко яки били купоните тук.
-Е, ще идем или в мола?-попитах.

[Шелби Брайт]

- Обичам купоните. Бира понг -в него съм ненадмината и винаги побеждавам. Почти винаги. Тайната е да останеш концентрирана и да не позволяваш на никого да те разсейва- започнах да обяснявам и накрая реших да млъкна. Исках да видя бутика с дрехите, които е правила тя... Е скицирала и моделите са направени по скиците.
- Бих желала да ми покажеш бутиците в които са твоите дрехи.- опитах се да го кажа някак си мило, но ми се получи много по-странно от колкото очаквах. Ако някой го приемех за приятел трябваше да знам толкова колкото искам и ако приемех отказ от части и се радвах, защото не беше някой изпълнителен робот, но този път ако се съгласеше можеше и да взема някоя дреха от там.

[Брук Дейвис]

Шелби каза, че е ненадмината в бира понга.
-Така ли? Супер-това трябва да се види задължително.
Изглежда не ме беше разбрала.
-Исках да кажа, че пазарувам от бутици, но не-там няма мои неща-или поне засега казах. Някой ден и това може да стане.
Имах предвид, че шия някои неща и скицирам, но досега не се бях захващала сериозно с това. Давах си сметка, че само да описках родителете ми можеха да ми осигурат поле за изява, но аз изобщо не исках да се допитвам до тяхната помощ.
-Засега е само хоби-казах на Шелби. Можеш да видиш скиците ми когато поискаш-казах. Обичах да показвам нещата си, обичах публиката.
-Е, Шелби в общежитията ли ще живееш? -попитах. Повечето от първокурсниците живееха там.
Аз имах на разположение огромна къща с басейн и гараж способен да побере поне 10 коли едновремемно, но каква полза когато беше толкова празна и обитавана сама от мен.

[Шелби Брайт]

След като Брук ми разясни за какво е говорела се почувствах леко тъпо, но не го показах. Можеше и да си харесам някоя скица, но с малко поправка сигурно щеше да стане и по моя стил.
- Носиш ли скиците си и предпочитам да си живея в апартамента, вместо да гледам едни и същи лице постоянно. Накрая ще ме изпъдят от тук.- информирах я и се подсмихнах.
Спряхме за да извади скицника си и ми го подаде, а аз започнах внимателно да разлиствам лист по лист и да разглеждам съдържанието. Определено имаше талант и ако станеше дизайнер щях да се радвам че съм я познавала някога и можеше да ми прави дрехите.
- Невероятни са.- подадох й скицника обратно и се усмихнах отново. Какво ми ставаше?

[Брук Дейвис]

-Да, тук са-един момент-казах и зарових в чантта си.
-Ето, заповядай, можеш да ги разгледаш. Шелби сподели, че живее в апартамента си.
-Така ли? Наблизо ли е до университета? Сама ли живееш? - попитах. Исках да науча повече за нея. А  ими беше интересно да опознавам хората.
Тя каза, че ако живее в общежитието щяла да вижда всеки ден един и същи хора.
-Значи обичах разнообразието. Аз също-подсмихнах се.
Заяви, че скоро ще я изгонят от тук.
Това ме озадачи. Защо ли си мислеше така?  
-И защо?
Тя разтовори скицника и започна да разглежда моделите, след мако каза, че се невероятни. Зардавах се. Винаги се радвах когато някой харесеше дрехите ми.
-Радвам се, че ти харесват. Е, ти имаш по-различен стил, в който определено не творя, но ако пробвам някой път може и да измислим нещо за теб. Имаш хубаво тяло-допълних, знаеш ли, че можеш да станеш чудесен модел?-казах и я огледах от главата до петите.
Наистина го мислех. Но бях сигурна, че тя ще се разсмее на твърдението ми.

[Sponsored content]