Club"Passion"

[Clare Casey]

Спрях пред огледалото,свалих кръглата шапчица и меката ми руса коса,влажна по краищата,се пръсна по раменете ми.Вчесах я,набързо погледнах ноктите си и тръгнах по мрачния коридор.Можеше да светна лампата,но бях твърде заета да избягам от поройния дъжд,намокрил цялото ми тяло.За щастие носех със себе си тази шапка,но трябваше да взема чадър.Няма значение.
Качих се до стаята си и съблякох мокрото палто,което се свлече по пода,по който бях оставила следи от калните токчета.Събух и тях.Подхвърлих ги в коридора до стаята си.
Пуснах водата в банята.Незнайно защо изгарях от желание да се потопя в невероятно чистата и кристална вода.Съблякох и останалата част от дрехите си и спрях кранчето на все още течащата течност.
Потопих се в безцветната течност,която обля тялото ми.Въздъхнах.Няколко часа изпълнени с блаженства.Дори за минута притворих черните си очи.Днес отделих твърде много мисли за миналото си...под минало имам предвид вчеращния ден,но и той се брои за минало,и се надявам да си остане там.Не бе един от най-добрите ми дни и все пак не искам да мисля повече за него.Имала съм много такива...не искам да си спомням как за пореден път осъзнавах и се уверявах,че истинското приятелство не съществува.Отново останах сама.Не знам дори на къде да тръгна,но научих едно.Никога повече няма да се доверявам на чуждите съвети,повече няма да вярвам в чуждата невинност,защото падайки маската й се вижда нещо...дори по-лошо от мен самата.
Както и да е.Излязох от ваната и облякох една от многото ми бели хавлии.Излязох от банята загасвайки и лампата й.Отворих гардероба в стаята си и от него извадих едни къси дънки и бял потник.Облякох ги,а след това изсуших и косата си.От долния рафт на гардероба извадих и една кутия.Отворих я.Взех високите си бели токчета.Обух ги и слязох на долния етаж.
Може би няма да е лоша идея да изчакам дъжда да спре.Седнах на синия диван в хола и взех книгата стояща на масата.Погледнах корицата.За кой ли път вече чета тази книга и никога не ми омръзва.Отворих я на първата страница.Прочетох първото изречение „А какво ще кажете за това „и“,фройлайн Анбари“.След това съвсем нежно затворих книгата и си помислих „Горката Азиаде какво ли не е преживяла,докато стигне до тук.“
Въздъхнах.Колкото и любима да ми беше тази книга трябва да пробваме нови неща,нали?!Станах от дивана и взех чантата си.Не след дълго и черното сако закачено на закачалка в гардероба ми.Слязох в гаража,в който за щастие можех да ида и без да излизам отвън.Качих се в колата.Натиснах газта и секунди преди тръгването ми гаража на вратата се отвори.Колата мина през мократа сега улица.Стъклото й се обсипваше от стотицата капчици,които падаха върху него,а след това чистачките измиваха всичко покапало по стъклото,макар и чистачките,и капките да се надпреварваха.
Увеличих скоростта,а минути по късно се озовах пред вратите на един клуб.Слязох от колата и я заключих.Дъждът вече бе спрял.Аз тръгнах по тротоара,който бе измокрен от хилядите малки капчици паднали върху него.Минах през вратите на клуба пред,който бях се изправила до преди малко.Седнах на бара и си поръчах двойно уиски.Изпих всичко на екс,а не след дълго си поръчах и още едно.Свалих черното палто и преплетох пръстите на ръцете си.
Огледах се наоколо, а пред погледа ми се появи познато лице. Лице, което не бях виждала отдавна. Усмихнах се и рекох:
- Виж ти, от кога не сме се виждали, Крис?

[Christopher Pain]

Днес деня беше ужасяващ. Освен, че беше мрачен след като слънцето залезе облаците се събраха на небето и започнаха да изсипват поройният дъжд. Кристофър се намираше на 9 авеню и фучеше с мотора си по улицата, като осъзна, че каската му започва да се замъглява от вода, а това не беше никак добре. Трябваше да се скрие някъде, а решението, че ще е топло и само една тениска ще му стигне не беше вече толкова.. добро. Задържа дръжката на газта и след като стигна до познат за него клуб бавно намали и накрая спря. Слезе от мотора, като махна каската си и черната му коса се показа от там. Ръцете му, който бяха покрити с ръкавици след секунда бяха освободени и преминаха по скалпа му, като разрошиха тази коса. Потрепери, а бялата тениска, която беше облякъл полепваше по него. Закрачи към клуба и влезе, като свали тениската си. Остана само по дънки и кубинки, а охраната не му направи проблем, защото видяха на какъв парцал приличаше тениската му. Закрачи и стигна до бара, като се настани там. Веднага му донесоха уйски без лед. Точно, когато се отпусна чу познат глас. Погледна към мястото, от което беше прозвучало името му и се усмихна:
-И това ако не е късмет. Клар.. какво те води насам? - изправи се и сегнатото му тяло излезе на показ пред момичето. Премина отново с ръка през косата си и допълни:
-Не знаех, че обикаляш по такива места..