Купон в общежитието преди около месец

[Брук Дейвис]

В огромната стая светлината беше приглушена. Но затова пък шумът и силната музика отекваха навсякъде по коридорите на общежитието и се чуваха дори отдалеч.
Беше претъпкано с хора. Но Брук харесваше силната музика и шумните компании и това изобщо не й пречеше-напротив обожаваше купоните. Дори някак цигареният дим и веселият смях на хората й допадаха.
Тук навсякъде имаше пластмасови чаши, стъклени купи пълни с пунш, пакети с чипс и пуканки, а точно в средата на стаята един колежанин стоеше с надуло главата пиейки бира от нещо подобно на голяма бъчва.
По стари кожени дивани бяха насядали студенти. Групичките бяха много и различни: имаше момичета в оскъдно облекло и с твърде много грим, до прозорците се беше събрала група зубари с къдрави коси и огромни очила, приличащи на бръмбари, които оживено обсъждаха нещо; също спортисти, готини момчета играещи бира понг.
Някои от момичетата и момчетата носеха на половерите и блузите си значки-сигурно с буквите на къщите, към които принадлежаха. Това напомни на Брук, че вече беше време да си избере сестринство.
Премина през тълпата да си налее пунш. По-късно вечерта щеше да мине на нещо по твърдо.
Беше присъствала на стотици купони в гимназията, но тук атмосферата беше различна-много по-различна.
Тъй като беше първи курс не познаваше никого, но това никак не я притесняваше. Не беше я притеснявало преди-нямаше да я притесни и сега.
Проправи си път към дансинга и си намери място. Не беше от срамежливите, а и твърде много й се танцуваше за да стои на едно място. Искаше да се забавлява. Затанцува под звуците на силно кънтящата музика с чаша в ръка, поклащайки бано бедрата си. Косата й се разпиляваше по рамеете й в различни посоки и изглеждаше червеникава на светлината на пъстрите лампи. Хората около нея й се усмихваха.
Докато танцуваше с крайчеца на окото си забеляза седящо на дивана отсреща момче, което я наблюдаваше. С колкокто и момчета да си бе имала работа до сега, за първи път някой я гледаше така втренчено и нахално. Изпиваше я с поглед. Само за кратак за миг й стана неудобно и рязко извърна глава. А Брук Дейвис рядко се смущаваше от каквото и да е било.
Постара се да не го поглежда повече, защото око го погледнеше не знаеше до какво би довело това. Другите момчета наоколо-вероятно приятелите му също я наблюдаваха и говореха нещо на момчето, но то изгежда много не ги слушаше. На лицето му беше изписана най-самодоволната усмивка, която тя беше виждала досега....

[Evan Chambers]

Силна музика. Слаба светлина. Цигарен дим навсякъде. Големи количества алкохол. Полуголи момичета. Да, всичко това беше в графа „любими“ за Евън. Винаги си падаше по големите шумни партита, следователно и не пропускаше нито един купон на когото бе поканен. Всъщност това че не е в списъка на поканените отново не го спираше за да отиде и да се позабавлява.
Евън, заедно с приятелите му отново бяха в центъра на купона. Момичетата се бореха за вниманието му, но трагичното бе че почти никога не го получаваха. Но и да го получат то траеше в рамките на една нощ. Е явно на тях и това им стигаше. Господин Чеймбърс леко се поклащаше в ритъма на силната музика, а в дясната му ръка имаше голяма халба пълна с бира. От време на време отпиваше от бирата си докато зоркия му поглед следеше кой идва и си отива. Погледа му бе привлечен от красиво момиче, което бе виждал за първи път. И може би първото което не го забелязваше и не се въртеше около него. Това момиче определено привлече вниманието му. Това доста рядко се случваше. Всички момичета които бяха около него не го оставяха да си поеме дори и глътка въздух.
Евън не откъсваше поглед от новодошлата, като междувременно отпиваше от бирата. На лицето му се бе появила от онези големи самодоволни усмивки които само той притежаваше. Определено не беше срамежлив, затова и щом момичето го забеляза и му обърна гръб той се изправи оставяйки бирата на малката масичка. Започна да си проправя път точно към момичето. Когато вече беше до нея започна леко да се поклаща в такт с музиката, знаейки че тя го е забелязала. Любопитния му поглед се спусна по цялото й тяло оглеждайки я още по добре сега когато бе до нея. Това момиче беше адски красиво, а и бе привлякла вниманието му затова й той не можеше да стои и да си я наблюдава отстрани. Обърна се към нея, а усмивката му като чели стана още по голяма. Облиза устни прехапвайки за секунда долната си устна след което отново позволи на усмивката да се изпише по устните си.
-Секси рокля.-подхвърли момчето засмивайки се след което отново плъзна мръснишкия си поглед по тялото си така че ако първия път не го е видяла сега нямаше как да пропусне.

[Брук Дейвис]

Пластмасовите чаши бяха навсякъде и много често ми се налагаше да се оглеждам дали някоя от тях няма да ме връхлети, а кехлибарената студена напитка да се стече по чисто новата ми рокля. Беше съвсем семпла, нито много къса, нито много дълга, но достатъчно добре очертаваше предимствата на фигурата ми.
Когато погледнах наоколо си забелязах, че повечето от момичетта бяха облечени толкова предизвикателно, че спокойно можеха да минат за част от някой бардак. Явно това беше последен вик на отчаяние, последна надежда в стремежа им да впечатлят някое от хубавите момчета наоколо, а такива определено не липстваха.
Зачудих се защо ли беше всичко това-всячески да се опитваш да привлечеш вниманието на някого, по този плосък и отвратителен начин.
Аз не обичах подобен тип дрехи, нито пък такова поведение ми беше по вкуса.
За съжаление  обаче повечето от момчетата с които бях излизала бяхо точно това-глупаци, въздишашти по момичета с подобно облекло и опитващи се да се пъхнат в леглата им.
В повечето случаи не си мърдах пръста за да привлека нечие внимание.
Забелязах, че момчето което ме гледаше е изчезнало и въздъхнах с облекчение-нямаше да ми се налага да стана обект на жалки свалки.
В този момент видях как бавно си проправяше път към дансинга.
На лицето ми се изписа иронична усмивка. Той наистина идваше към мен. Едва се усетих и вече ми заговори. Очевидно колкото и да се стремях да не го поглеждам, фактът, че погледите ни се срещнаха само веднъж му беше достатъчен за да се приближи към мен.
-Секси рокля -подхвърли уверено и с широка усмивка. Не знам как успях да се въздържа и аз да не се разсмея.
Той затанцува до мен и телата ни почти се приближиха. Изгледа ме от глава до пети. Имах чувството, че ме съблича с поглед-едно доста познато и неприятно чувство, което често изпитвах.
Приближих се до него и прошепнах в ухото му:
-Сигурно казваш това на всички момичета-срязах го и се усмихнах на свой ред самодоволно.
 

[Evan Chambers]

Евън се засмя на коментара й. Явно й бе писнало да и казват подобни неща, а младежа бе сигурен че не е първия който и го казва. Все пак беше много сладка и определено привличаше мъжкото, а и женското око.
Евън не спираше да се движи в ритъма на музиката, като малко по малко телата им се приближаваха. Не отделяше поглед от нейните очи, а чаровната му бяла усмивка не слизаше от лицето му. Огледа се и забеляза как гледат  група момичета към тях. Определено не им се нравеше факта че той бе отишъл при нея, при положение че толкова много други направо му се предлагаха. Всъщност ако трябваше да бъде честен тези момичета определено не бяха негов тип, въпреки че доста често прекарваше нощите си с някоя от тях, но това беше просто за забавление. Евън предпочиташе по земни момичета. Може би това бе причината досега да не е имал сериозна връзка. Не че се оплакваше де, но понякога дори това да си с различна всяка вечер омръзваше.
-Всъщност по принцип не ми се налага да правя комплименти на някое момиче за да го впечатля.-прошепна на свой ред в ухото й засмивайки се.- Просто те сами идват при мен и ми се предлагат.-продължи смеейки се. Да, това беше грубата истина.-Но пък просто нямаше как да пропусна поне да се запозная с теб.-усмихна се.-А и виждам че си сама, така че с удоволствие бих се присъединил към самотната ти компания, ако нямаш нищо против разбира се.
Това момиче определено не приличаше на останалите момичета тук. Не се опитваше да привлече вниманието на някой или пък да изпъкне сред останалите. Може би точно тази недостъпност която видя у нея го привлече така че просто не се сдържа да отиде при нея. Пък и беше доста по красива от останалите нацапотени с  грим момичета.
-Предполагам си нова тук..?-реши все пак да попита преди да си прави каквито и да било мнения. Да не я бе виждал друг път и точно за това си мислеше че е една от първокурсниците, но може  и просто да не се бяха засичали по купоните.

[Брук Дейвис]

След кълбата гъст дим и шумотевица Брук едва го чуваше, но въпреки това успя да долови думите му-"Всъщност по принцип не ми се налага да правя комплименти на някое момиче за да го впечатля.-прошепна на свой ред в ухото й засмивайки се.- Просто те сами идват при мен и ми се предлагат".
Погледна го изпод вежди втрещено. Как можеше човек да има подобно самочувствие?! Направо не е за вярване. Дори не знаеше какво да му каже.
Очевидно си имаше работа със самовлюбен колежанин. Но не можеше да отрече, че категоричният и искрен начин, по който го заяви й доподна. Просто беше искрен.
-О, да не съм си и помисляла, че може да е друго-каза му тя и хвърли бегъл поглед на момичетата насреща.
Нямаше как да отрича очевидното. Беше истински красавец. Явно беше попаднала на готиният тип от колежа, по който всички момичета въздишаха. Един поглед към недоволната тълпа от момичета, които ги гледаха я накара да се увери в това. Усмихна се на себе си. Толкова предвидимо. Ествено, че ще й се падне подобна участ! Как иначе!? Но това само повиши любопитството й към него, а и тя обичаше предизвикателствата.
Група момичета ги гледаше, а тя усещаше яростни погледи към себе си, сякаш хиляди отровни стрели се забиват в красивата й физиономия.
-Тези момичета ме гледат сякаш съм им отмъкнала нещо под носа-казах му и се засмях. Опих от пунша си. Погледнах го в очите и добавих:
-Изглежда за отрицателно време ще събера задоволителен брой врагове, а това е едва първият купон, на който присъстам. Огледах с пренебрежение тълпата момичета и им обърнах гръб. Дори не им хвърлих един от яросните погледи, на които бях способна-не заслужаваха подобно внимание.
Момчето призна, че е искал да се запознае с мен.
В отговор само се усмихнах приветливо. Беше забелазл, че съм дошла сама. Това не ме смути-бързо си намирах приятели и бях повече от общителна.
-Да, бях сама до преди малко, но сега вече не съм-казах и се засмях весело.
Това беше повече от съгласие да ми прави компания.
Нещо у него ми харесваше. И може би това се криеше в усмивката му. Постоянно се усмихваше, а усмивката му беше хубава. Освен това беше толкова самоуверен, а самоуверените момчета ми допадаха незнайно защо.
Той предположи, че съм нова.
-Толкова ли си личи?-попитах. Първокурсничка съм. Сигурно вече го беше разбрал.

[Evan Chambers]

Някак си се зарадва че все пак тя прие да се присъедини към компанията му. Странно нали, Евън да се зарадва че момиче се е съгласило да му прави компания. Е това не се виждаше всеки ден. Много добре разбра намека и че ще се присъедини към компанията му, но все пак реши да се пошегува.
-Хмм..така ли. Ами добре.. Къде е въпросния господин.-каза сериозно оглеждайки се наоколо след което се засмя. Потанцуваха още малко след което й посочи сепарето на което бе стоял до преди малко. Може би ако седнеха щяха да могат да си поговорят по добре. Въпреки че и двамата знаеха че не са тук за да стоят по сепаретата и да си говорят. Те бяха тук за забавление и определено се надяваха да си го получат.
Седнаха на местата си, а Евън взе халбата бира в ръка отпивайки голяма глътка, след което отново се обърна към красавицата до себе си.
-Враговете никога не са излишни.-засмя се вглеждайки се за момент в дълбоките й очи, а чаровната усмивка отново се залепи за лицето му. Всъщност тя не се бе махала от там.
Както бе предполагал тя е първокурсничка. Не бе го предположил защото изглежда объркана или нещо такова. Напротив. Просто не я бе срещал преди, а той рядко пропускаше да види красивите момичета. А тя определено бе такава и го привлече още от пръв поглед.
-Значи си нова.. Е щом толкова много настояваш утре, или когато си свободна да те разведа наоколо просто няма как да откажа. Е честно казано нямам някакво голямо желание но няма и как да ти откажа.-пошегува се с нея смеейки се. Всъщност доста се надяваше да разбере намека му и да се съгласи отново. Но едва ли щеше да се съгласи да я разведе из университета като все още не знаеше името му, а и той нейното.
-Ъмм..между другото… аз съм Евън.-усмихна се подавайки ръката си.

[Брук Дейвис]

Той реши да се пошегува и да се направи,че не е разбарл намека й, но тя не се разсърди, а напротив засмя се. Друг път може би щеше да го помисли за нахално, но сега не мислеше така. Какво пък толкова? Опита се да я подразни може би, но поне беше забавен.
Потанцуваха още малко и след това момчето предложи да седнат на един от диваните.
Отидоха там и се настаниха един до друг. Чашата на Брук вече беше празна.
-Враговете не са ми проблем. По-лесно е да срещнеш умел враг, отколкото добър приятел-казах и се усмихнах. Обстановката тук ми харесваше много.
Той изрази готовността си да ми покаже кампуса.
Не настоявах, макар още да не го бях разгледала. Определено не очаквах да се покаже толкова вежлив. Очаквах да ми предложи обиколка из стаята си, но не и на разходка из кампуса. Вътрешно се разсмях на себе си. Не изглеждаше от тези момчета, които биха си направили труда да развеждат първокурсничките из колежа.
Това определено ме изненада.
-Ъмм..между другото… аз съм Евън.-усмихна се подавайки ръката си.
Най-полсе беше решил да се представи.
-Аз съм Брук-отвърнах и също подадох ръка. И ще бъде чудесно да ме разведеш из колежа, Евън-добавих и го дарих с една от тези мои очарователни усмивки.
Гледаше ме в очите постоянно и много настоятелно, но тези погледи не ме притесняваха. Чувсвах се страхотно тук.

[Evan Chambers]

Момичето съще се представи а усмивката с която го дари беше просто прекрасна. Евън се зачуди какво точно бе по различното в нея. Всъщност тя бе доста по различна от другите, поне на външен вид. Все още не можеше да определи аректера й защото единственото нещо което знаеше за нея бе името и. Но пък дали за една вечер с нея, или за по дълъг период от време все щеше да му е приятно. Макар че се съмняваше да успее да се задържи с едно момиче повече от няколко дни. Досега не се бе случвало, а и не вярваше скоро да се случи.
Евън погледна празната й чаша, което го наведе на мисълта че е време за по твърд алкохол. Все пак не мислеше цяла вечер да пие само бира, а и тя едва ли бе дошла да пие пунш.
-Сега се връщам.-предупреди я с усмивка и се изправи запътвайки се към мястото с алкохола. Трябваха му няколко минути за да си проправи път измежду танцуващите, да вземе бутилка текила заедно с две чаши и да се върне обратно при момичето.
-Надявам се да пиеш?-усмихна се подавайки и чашата. Остави своята чаша на масата и отвори бутилката сипвайки в двета чаши по голямо количество алкохол.
-Ако не ти харесва мога да се сдобия с друг алкохол.-усмихна се отпивайки глътка от чашата си.

[Брук Дейвис]

Евън хукна на някъде и след малко се върна с една бутилка текла и две чаши.
Усмихнах се. Очевидно беше забелязал празната ми чаша. Беше време да заложим на нещо по-силно, тъй като вечерта едва сега започваше.
-Текила, - казах и се засмях, добър избор. От гимназиалните купони бях свикнала да пия всъкакъв алхохол. Макар и да предпочитах водка или уиски, за момента реших, че текила е добре.
Взех чашата от ръцете му и забелязах, че е налято солидно количество алкохол.
Досега никога не ми се беше случвало момче да ми налее малко в чашата. Защо ли всички те се стремяха да ни предложат колкото се може повече пиене? Замислих си над въпроса и въпреки, че знаех отговора му, сега не бях в състояние да се задълбавам повече над нещата.
Искаше ми се да науча нещо повече за него. Ако го опознаех, щях да разбера дали теорията, която си бях зградила в главата ще се окаже вярна.
-Е, Евън в кой курс си?-попитах, - това беше въпросът, който всички тук си задаваха от дни.
Облегнах се спокойно на дивана и кръстосъх крака с чаша в ръка.

[Evan Chambers]

Момичето очевидно нямаше нищо против да пие текила. Евън се подсмихна леко когато забеляза физиономията която бе направила щом видя пълната си чаша. Е едва ли щеше да и е само това за вечерта. Просто когато чашата е пълна човек някак си се отпуска и пие повече, пък и нямаше да му се налага да налива лакохол в чашите през 2 минути.
След като Евън бе разбрал в кой курс е Брук, вече бе време и тя да разбере същото за него. Интересно му беше кой курс мисли тя че е. Доста хора си мислеха че е поне 3-4 курс, щом е един от известните тук но грешаха. Беше втори курс и това определено не му пречеше да се изявява като звездата на колежа.
-Амм втори.-каза с усмивка след което отпи от чашата си.- Уча право.-продължи след като преглътна парливата течност.
-Ами ти? Какво учиш, ако не е тайна разбира се.-пошегува се с нея след което се засмя.
Да, до тук добре. Но предпочиташе да смени темата. Определено не му бе любимо да говори за университета докато се намира в центъра на купона.
-Добре, нека не говорим за колежа. Определено има много по приятни неща които могат да се правят на един купон.-засмя се отпивайки отново малка глътка от текилата. Погледна чашата си в която дори след тези няколко малки глътки пак беше почти пълна и се усмихна широко повдигайки погледа си към нея.
-Да пием на екс за запознанството ни и за.. интересната вечер която ни предствои.-предложи усмихвайки се дяволито, поглеждайки я предизвикателно.

[Брук Дейвис]

Евън отговори, че е втори курс. Брук не се изненада, но по държането му и това на другите около него си личеше, че е доста популярен тук и всички го познаваха. Сподели, че учи право и това изненада Брук.
-Право?-това е чудесно. Самата тя не разбираше нищо от право, а и не беше нужно, защото интересите й бяха съвсем в друга посока. Новият й познат я попита какво учи.
-Разбира се, че не е тайна-каза тя и повдигна рамене, след което отпи от чашата. Алкохолът вече навлизаше в кръвта й и сгряваше гърлото й, но вкусът й харесваше.
-Уча моден дизайн-каза тя и се усмихна отново.
-Да, прав си има много по-интересни неща за правене-каза и се огледа около себе си. Голяма част от момчетата и момичетата в залата изглежда вече си бяха пийнали прилично и се оформяха двойки. Очевидно никой тук не си губеше времето.
Тази мисъл се струваше доста по-изкушаваща на Брук отколкото разговори за колежа.
Евън я погледна право в очите и отново се усмихна. Предложи и да пием на екс за тяхното запознанство и за интересната вечер, която им предстои.Дали вечерта щеше да е интересна, на Брук й предстоеше да разбере.
Разсмя се. Това беше любимата й част-много обичаше да пие на екс. Но щяха да й трябват още доста солидно количество чашки за да се напие.
-Да пием-каза и вдигна чашата си. Изпи съдържанието, направи малка гримаса, остави чашата на масимката до тях и си напълни нова. Да, вечерта едва сега започваше!

[Evan Chambers]

Евън също изпи текилата на екс, като същевременно погледа му не преставаше да търси нейния. След като тя си напълни отново чашата младежа последва примера й и също напълни своята. Определено ще му трябват доста чашки на екс за да се напие. Все пак от многото купони на които бе присъствал и от многото алкохол който бе изпил имаше нещо като тренинг и не се напиваше толкова лесно.
Отпи отново голяма глътка от чашата си след което се изправи подавайки ръка на Брук. Все пак нямаше да стоят цяла вечер на този диван. Трябваше малко да се поразтъпчат. С танцова стъпка бавно я придърпваше към дансинга. Когато вече бе достигнал желаното място и двамата затанцуваха в ритъм с музиката. Малко по малко Евън приближаваше тялото си до нейното, докато накрая те не бяха прилепени едно до друго. Широкато му исмивка не слизаше от лицето му, а дяволития му поглед не спираше да търси нейния докато отъркваше тялото си в нейноти. Ръцете му се настаниха на талията и придирпвайки я към себе си. Отдръпна се леко за момент и бавно бръкна в задня си джоб на дънките и изкара от там малко бяло пакетче. Поклати пакетчето пред нея показвайки и го и беше сигурен че тя знаеше какво е това.
-Искаш ли да се позабавляваме още малко?-прошепна в ухото й, а тялото му не спираше да се отърква в нейното.

[Брук Дейвис]

Евън изпи поредната чаша с текила след което ми подаде ръка. Насочихме се към дансинга. Танцуваше ми се. Усещах влиянието на алкохола върху себе си и вече ми ставаше приятно. Той ме придърпа към дансинга като постоянно ме гледаше в очите. Непрекъснато бях обект на мъжко внимание, но тези негови погледи...не знаех какво томно означаваха.
Миг след това ръцете му се спуснаха по талията ми. Не можех да отрека, че докосването му беше приятно и определено ми хареса, макар почти да не го познавах.
Тогава Евън се отдръпна за малко, след което отново се приближи. Измъкна малко прозрачно пакетче от джоба си. Веднага се сетих ккаво е и на лицето ми се изписа гримаса.
Знаех се, че купонът нямаше да мине без дрога. Но нямаше да я опитам. Никога не бях пробвала и това нямаше да стане и сега. Може би щеше да ме помисли за странна или  загубенячка..каквото и да е. Нямах подобни комплекси.
Не ми бяха нужни наркотици за да се забавлявам. Усмихнах се и поклатих отрицателно глава.
- Може би....казах и го погледнах в очите-не се вписвам в представитете ти за типична колежанка, която се друса на всеки купон или нещо подобно, но въсщност никога не съм опитвала-казах просто и искрено. Надявах се да не настоява, защото нямаше да се съглася.
Огледах се наоколо и очаквах да видя какво ще ми каже. Нямаше да се изненадам ако ме зарежеше или си намереше друга компания.

[Evan Chambers]

Очуди се когато му отказа дрогата и я погледна въпросително. Но щом не искаше определено нямаше да настоява. Кимна и след което прибра малкото пакетче там от където го бе взел. Приближи тялото си отново към нейното и се усмихна.
-Добре, щом не искаш няма да има дрога.-засмя се продължавайки да танцува.
Всъщност Евън не употребяваше често наркотици. Това се случваше рядко, предимно по купони. И определено не беше пристрастен към тях, за разлика от доста от присъстващите в тази стая. Момчето се огледа наоколо. Може вечерта да беше едва в разгара си, но повечето тук вече бяха пияни а някои дори вече си бяха по стаите.
Но пък това че нямаше да използва наркотиците не го спираше да продължи да пие. Всъщност нищо не беше в състояние да го откаже от това. Е може би само момичето с което танцуваше.
-Сега се връщам.-усмихна се след което отново се отдели от нея запътвайки се към старото им място. Напълни чашите им догоре с текила след което ги взе и се върна отново на дансинга. Подаде едната на Брук и отпи от своята.
-Е, поне това няма да ми откажеш нали.-засмя се след което отпи малка глътка. Определено след две чаши на екс вече усещаше алкохола в кравта си, но не беше пиян. Може би леко замаян, но не пиян.

[Брук Дейвис]

Погледът му беше въпросителен. Не зная защо-толкова либеше чудно, че отказах?
Ккато и да е, нямаше да го пръвръщам в драматичен въпрос. Той прибра дрогата в джоба си. Продължи да танцува. Повечето от хората вече бяха доста пияни-явно им трябваше съвсем малко алкохол за да се напият. Някои от тяхсе бяха усамотили по стаите си. Но нали точно това се случваше на колежанските партита?!
Евън се отдалечи. Може би му е станало неприятно, а може и да се е разочаровал, че не прием неговият начин на забавление. Брук все повече се чудеше що за човек се крие зад него.
Но може би щеше да успее да разбере ако прекараха повече време заедно.
След малко Евън се върна с още текила и ме запита дали и това няма да му откажа.
Засмях се иронично и отпих голяма глътка от текилата.

[Evan Chambers]

Това момиче го привличаше толкова много, а той и го показваше със всеки поглед. Гледаше я изпиващо и просто не можеше да откъсне погледа си от нея. Не се замисли много и изпи поредната си чаша на екс, което определено го накара да усети голямото количество алкохол в кръвта му. Дали се бе напил? Е определено можеше да понесе още алкохол, но можем да кажем че вече беше замаян от алкохола и той определено му въздействаше.
Не спираше да движи тялото си, което бе притиснато в нейното. Без да се усети вече бе захвърлил някъде празната пластмасова чаша и ръцете мо отново се озоваха на талията и. Бавно плъзна ръцете си надолу към дупето й задържайки ги там няколко секунди след което отново ги върна на старото им място.
-Това малко стегнато дупе много ми харесва.-прошепна в ухото й, а марещия му дъх се разнесе по шията й и мръснишка усмивка се появи на лицето му. Не знаеше как ще реагира. Имаше два варианта: да си тръгне оставяйки го сам с мръсното си подсъзнание, или да остане и да продължат малката си игричка която едва сега започваше.

[Брук Дейвис]

Не знам дали беше от голямото количество погълнат алкохол, но усещах истинско привличане между нас. Евън беше от момчетата, които нямаше как да не забележа. Вече бяхме опасно близко и усещах тялото му до моето. Близостта ми хареса. Усетих парфюма му-дискретен едва доловим аромат, но въпреки това привличащ още повече. Ръцете му се движеха по тялото ми.
-Това малко стегнато дупе много ми харесва.-отправи ми поредният комплимент.
Бях свикнала момчетата да се държат така с мен и затова просто се усмихнах.
Обвих ръце около врата му и леко го докоснах. Съвсем леко докосване, но усетих усмивката на лицето му. Погледнах го право в очите.
-Евън, много си чаровен, признавам. Сигурно повечето момичета не могат да ти устоят?-въздъхнах и се усмихнах. Аз определено нячаше, доколкото се познавах.
Не знаех дали е свободен или има приятелка. Все пак това беше колеж и всяко момче лесно би се поддало на изкушението. Тук имаше толкова много момичета.
-Кажи ми Евън, не си ли оставил някоя дама с разбито сърце тази вечер? Пръститите ми започнаха да си играят с яката на ризата му.
Усещаах въздействието на алкохола върху себе си все по осезаемо. Въпреки това се запътих отново към масичката, където имаше текила. Налях си чашата,погледнах към него и я вдигнах за да му кажа наздраве, след което изпих почти половината от съдържанието. Върнах се на дансинга.
Там ставаше все по-тясно и цялата тълпа вече беше ужасно пияна, а музиката ехтеше още по-силно в ушите ми.

[Evan Chambers]

Не знам дали от алкохола или не, но това момиче определено го привличаше и страшно много му харесваше това усещане талата им да са прилепени едно за друго, ставайки си опасно близки. Изслуша въпросите и след което се засмя. Облиза устни след което се наведе към ухото й.
-Не мисля че другите момичета са важни сега.-засмя се.- И не, нямам приятелка. Все още не се е намерила тази която да успее да ме задържи само за нея.-отново се засмя след което се отдръпна леко поглеждайки я отново в очите. Но пък дали тя не го питаше защото самата тя е обвързана. Евън се надяваше да не е обвързана, въпреки че не му пречеше и да е.
-А ти да не си се ядосала на някой и сега да му отмъщаваш?-пошегува се след което се засмя.-Защото аз съм склонен да ти помогна в това отмъщение.-прошепна в ухото й, а широка дяволита усмивка се появи на лицето му. Нежно защочна да разхожда устните си по врата й. Харесваше му тази близост която се бе породила между тях. И се надяваше и на нея да и хареса, а да не е поредната женска игричка.

[Брук Дейвис]

Eвън отново се засмя. Дост често се смееше, но на Брук й харесваше усмивката му, а и нямаше нищо против да я вижда по-често на лицето му. Когато се усмихваше, това му придаваше закачлив и весел вид, а очите му сякаш блестяха по-силно от всякога.
-Не мисля че другите момичета са важни сега-каза той.
И може би наистина беше така. Отговори ми, че нямал приятелка, защото все още не се била намерила тази, която да го задържи само за себе си. Това ме накара да си помисля, че вероятно е много капризен и има високи изисквания към момичетата, с които излиза и трудно може да му се угоди.
Усмихнах се на свой ред, защото и аз бях същата. Трудно някой ме впечатляваше и връзките ми не траеха дълго, освен ако наистина не бях влюбена.
-Оу, господин недостъпен значи?-отвърнах и се засмях. Колкото до мен, не си отмъщавам  на никого-заявих и отпих от чашата си.-Но ако имам нужда някой ден, ще те повикам-казах го на шега, но такова отмъщение определено щеше да е сладко. А и той сам бе предложил услугите си.
Тогава усетих устните му, които леко докосваха шията ми. Усетих топлина, която се разливаше по цялото ми тяло, а и алкохолът, който бях погълнала не беше никак малко.
Чудех се кога ли щеше да се осмели да ме целуне.

P.S.
Сори за забавянето, но имах работа и не можах да пиша

[Evan Chambers]

Усмихна се на коментара казвайки му че е недостъпен. Е недосъпен недостъпен, колко да е недостъпен. Просто не допускаше никой толкова близо до себе си. А и до сега не бе изпитвал нужда от момиче до себе си. Беше му добре да е свободен и да може да има всякоя по всяко време. Но и това омръзваше. И сега вече искаше точното момиче до себе си, а не първата срещната. Искаше някоя на която да покаже и молата част от себе си. Досега определено с държанието си се бе превърнал в женкар, но не му пукаше какво мислят хората. А и донякъде това си имаше предимство.
-Е чак недостъпен.-зесмя се отлепяйки устни от плътта й поглеждайки я в очите. Отново се наведе и този път устните му срещнаха нейните. Е явно тя не беше чак толкова недостъпна. Нахално проправи път на езика си между устните им заигравайки се с нейния.
-Но ти май не си толкова недостъпна, или просто аз съм със някакви пивилегии-пошегува се когато откъсна устните си от нейните. Това че се целунаха определено не означаваше нищо, но просто реши да се пошегува с нея.

[Sponsored content]