Плажът

[Mell.]

First topic message reminder :

Беше причевер, точно бе започнало да се смрачава. Това беше любимото време на Мелани през цялото денонощие, може би защото и времето беше особено приятно, започваше да става по-прохладно. Русокоската се разхождаше по плажа, без никаква цел и посока, просто се радваше на приятната вечер. Почти нямаше хора по ова време, освен една група момчета, които играеха волейбол. Докато минаваше покрай тях, волейболната топка тупна пред краката и се наведе да я вземе, за да им я даде. Е, не беше от най-точните, затова тръгна към тях, но те просто й подвикнаха просто да я хвърли. Опитът й беше овенчан с провал, заради който й идеше да потъне вдън земя.. или в случая в пясъка. Не само, че не я бе хвърлила като хората, ами оцели някакъв непознат. Защо по дяволите нямаше палмичка, зад която да може да се скрие?
Но не, Мел не беше от хората, които щяха да се покрият или да избягат без да кажат поне едно извинявай. Щеше геройски да бере срам, докато се извиняваше на непознатия, вместо да се изниже по възможно най-бързия начин, преди да я е видял.
-Съжалявам - провикна се тя и изтича до него.
-Съжалявам, аз.. наистина. Амии, не съм от най-точните, както вече забеляза.. или по-скоро усети и.. ами да, извинявам се отново.
Мелани говореше бързо и леко притеснено, толкова бързо, че би било цяло чудо, ако непознатият бе успял да чуе и да разбере всяка една дума от изречението й. Но тя просто искаше да се измъкне по-бързо от неловката ситуация, в която се намираше и гледаше да издекламира колкото се може по-бързо извинението си, че да може да се махне възможно по-скоро, вместо да се срамува отнепохватността си.
-Заболя ли? - попита след малко, вече с нормална срокост на говорене.

[John Parker]

Мел все още беше сгушена в мен като бебе. Харасваше ми да седим така. Въпреки, че беше доста студено и трябваше да я накарам да излезнем, защото можеше да и стане нещо в студената вода. Тъкмо когато реших да изкарам от водата тя погледва към мен и ми каза:
--Всички момичета ли така лесно се потдават на чара ти, или аз съм по-лесна от жертва?
Докато чакаше отговора ми беше впила поглед в моя. Все едно я бях хипнотизирал. Не знам какво толкова е видяла в мен.
- Еми.. какво да ти кажа.. I'm just awesome. - казах аз и се засмях.
Не бих отрекъл, че тя също ми привлече вниманието. Може би е защото тя беше първата, която допусках до себе си след злополучната "връзка" наречена брак. Не знаехкакво ме беше накарало да я допусна до себе си толкова бързо, но знаех едно. Ако не исках да я убия, трябваше да я изкарам от водата. Взех я внимателно на ръце и излезнахме от водата. Не отидох на скалите, ами директно на плажа, защото скалите бяха почти същата тампература като водата.

[Mell.]

Мелани се засмя на думите на Джон и го погледна.
-Ако е вярно, че скромността краси човека, се питам как си толкова хубав, при положение, че изобщо не си скромен. - каза русокоската на шега и се усмихна.
Имаше много хора, които бяха дразнещо сигурни в себе си и обичаха да сесебеизтъкват без значение дали самочувствието им изобщо има някакво покритие, но в случая на Джон не беше така, или поне Мел не прие думите му като някакво чак такова хвалене.
Съвсем скоро русокоската отново се озова вдигната във въздуха от Джон, който тръгна към брега и след малко се озоваха на плажа. Когато я пусна да си стъпи на краката, Мел седна на пясъка и се загледа към морето. Чак сега забелязваше колко беше бурно след като слънцето бе залязло и се беше появил един леко хладен, дразнещ кожата ветрец. Спусна се назад и легна на пясъка, русата й коса се разпиля около лицето й, подхваната от палавия вятър.
-Сигурен ли си, че нямаш някакви други планове, които аз провалям в момента? - попита го Мелани, искаше да е убедена, че не е провалила някой негов ангажимент.

[Sponsored content]