... ♥ Парка ♥ ...

[Annie Wilson]

[Шелби Брайт]

Скуката почти винаги успяваше да ме хване в ръцете си и сега бе успяла. Не ми се излизаше, но и не ми се стоеше вкъщи, затова реших да изляза малко в парка и да се разнообразя. Облякох си черен потник и върху него червена карирана риза, черен прилепнал по мен панталон и естествено кецовете си.
Излязох и заключих вратата, а след това сложих и слушалките в ушите си. Музиката естествено беше метъл. Вървях не много дълго време и бях в парка където децата тичаха и се смееха, птичките пееха и подухваше лек студен ветрец. Възрастните двойки обикаляха хванати за ръце и се любуваха на есенното време. Листата на дърветата бяха пременили баграта си от зелена в жълто-оранжева и дори червена. Обичах този сезон.
Бях се отнесла в мислите си когато не се блъснах в някого след което последва един куп ругатни, но малките деца и възрастните... Ами те стояха и ме гледаха все едно за първи път чуваха момиче да говори такива неща.
Момчето в което се бях блъснала стоеше на едно място и се беше ухилило подигравателно.
- Какво си се ухилил така?- попитах го студено и се изправих като съвсем леко изтупах задните си части, за да се отърва от прахта.

[Evan Chambers]

Евън Мразеше студените дни, а за напред предстояха само такива. Мразеше да гледа земята покрита с изпопадалите листа на дърветата. Предпочиташе да е лято и навсякъде да е заобиколено със зеленина. Но колкото и студено да бе навън, това не би го спряло да се поразходи из малките улички на града. Бе ублякъл дебел сив суитчер, дънки и кецове. В ушите му бумтеше силна музика идваща от слушалките му, а ръцете му бяха пъхнати в джобовете натопло. Бе се замислил за нещо, но в мига в който някой се блъсна в него забрави за какво мислише. Явно удъра е бил доста силен защото момичето падна на земята. Несъзнателно се засмя, а това явно не се хареса на русокоската, която впрочем беше доста привлекателна. Е поне когато нямаше злобна гримаска на лицето си.
- Какъв е проблема че се смея. Да не би да е забранено.-подразни я след което отново се засмя. Не знаеше какъв и е проблема че се смее. Та ситуацията си беше смешна. Но пък това че на нея не и харесваше че се смее, не би го накарало да спре да се смее. Напротив. Усмивката му си остана все така прикована за лицето му.

[Шелби Брайт]

Момчето не спираше да се смее, заради своята грешка че не гледаше къде ходи и ме бутна. Да грешката беше и моя от части, защото се бях отнесла, но никога нямаше да си го призная. Бях си инат и определено нямаше начин да се предам.
"Какъв е проблема че се смея?" Попита ме той и явно не забелязваше или загряваше бавно, че не е учтиво да буташ момиче без никаква причина и на всичко отгоре да не се извиниш на момичето.
- Проблема ми е че поне трябваше да се извиниш за огромната си разсеяност и за това, че си ме бутнал.- отговорих му и съвсем лека усмивка се появи на лицето ми, но определено не беше от радост, по-скоро беше самодоволство.
Прибрах изпадналия си телефон обратно в джоба си и за жалост забелязах че екрана ми е напукан. Момчето отсреща ми се беше ухилило и се смееше, а това нямаше как да не те издразни поне малко. Липсата на поне малко култура нямаше да е добре, но пък и без това беше от типа "лошо" момче.

[Evan Chambers]

Евън я погледна въпросително. Да и се извинява? Да бе да. Не беше само той виновен в ситуацията. Дори можеше да се кажеше че няма почти никаква вина и нямаше намерение да се извинява на когото и да било.
-Ако има някой виновен то това си ти. Но съм склонен да кажа чеч и двамата имаме някаква вина така че ако обичаш красавице не ме нападай толкова остро.-засмя се.
-Всъщност когато тази злобна физиономия не е на лицето ти си доста привлеката.-усмихна се самодоволно чакайки да чуе поредния и хаплив коментар.

[Шелби Брайт]

На лицето ми се появи лека крива усмивка и ако не се заяждах с някого щеше ... просто нямаше да съм аз. Момчето си беше инат като мен и на дали щеше да се даде толкова лесно колкото си мислех, но обичах предизвикателствата и в никакъв случай нямаше да се дам. Определено очакваше някой хаплив коментар, но не знаех... Може би щях да си замълча или да започна да "псувам като хамалин" или поне мисля че така беше израза, но както и да е.
- А ти ако не беше толкова глупав, че да се заяждаш с мен щеше да е някакво чудо.- отвърнах му и леко омекотих изражението си, защото ми стана смешно. Та драках се с непознат за някакви идиотски неща, дори да не кажа детински.Погледнах го леко на криво и определено беше забавно. Карахме се като две малки деца за последната близалка.

[Evan Chambers]

Евън се засмя на злобния и коментар. Определено го очакваше. Не му приличаше на момиче което щеше да си замълчи оставяйки нещата така.
-Това като комплимент ли трябва да го приема, красавице?-отново се усмихна и направи крачка към нея така че може да се взира в очите и от още по близо.
-Не мислиш ли че не е редно да се даржиш така с напълно непознат. Мисля че по доброто решение е да се представиш, да се усмихнеш. Определено не ми харесва това твое намръщено лице.-усмихна се, след което извади кутия цигари от джоба и запали една.

[Шелби Брайт]

- Бих казала път на момчетата в момента.- отвърнах и се усмихнах съвсем леко. Не обичах да ме поучават особено много и неговата "забележка" ме изнерви, но щях да премина на другата страница.
- Та както казах път на момчетата.- погледнах го и с тази фалшива усмивка която бях залепила на лицето си имах чувството че ще повърна.
- Но след като настояваш. Шелби Брайт първа година в кампуса. Интересувам се от високи скорости и музика.- казах набързо и опипах джобовете на якето си, но не намерих кутията с цигарите си.

[Evan Chambers]

Явно беше по лесно от колкото си мислеше. Дори момичето му каза повече от колкото искаше да знае. Значи можела да биде и по любезна с хората.
-Явно не е толкова трудно от колкото си мислех.-засмя се Евън. Сега вероятно беше негов ред да се представи, но се позачуди толкова подробно ли да е представянето му. Преди да започне си дръпна още веднъж от цигарата след което я хвърли някъде на земята.
-Евън, втора година. Уча право и мисля че не можеш да познаеш от какво се интересува.-пошегува се с нея смеейки се.
-Значи високи скорости. Може някой път да те повозя на мотора си и да ти покажа какво е висока скорост.-погледна я предизвикателно.
-Е разбира се ако не се страхуваш да се качиш при непознат. Но като се замисля не сме чак толкова непознати. Все пак ми знаеш името, както и аз твоето.-отново се пошегува.

[Шелби Брайт]

Падаше си лек шегаджия или поне за такъв се смяташе. Та аз отлично знаех какво е висока скорост, но определено щеше да е интересно да видя .... Стоп! Страх ли? Никога не ме е било страх и определено нямаше да стане неговата, но той само ме изпробваше. Нямаше да стане лесно, защото си бях "инат като магаре" както казваха повечето хора и добре... Нека да играем тогава.
- Това да не би да беше предизвикателство?- попитах го и повдигнах едната си вежда в знак на въпрос и се подсмихнах. Определено ако си направехме състезание щеше да е забавно, а и да го бие момиче щеше да е срамно за него.
Усмивката му не слизаше от лицето му и определено ... сигурна съм че си мислеше че съм от лесните момичета, но изобщо не е така.
- И Еван приготви се носа ти да бъде натрит от момиче.- отвърнах му леко хапливо, но после се усмихнах мило, за да не звуча като някоя... дори и аз не мога да го опиша.

[Evan Chambers]

Евън едвам се сдържаше да не избухне в смях от казоното от нея. Носа му щял да бъде натрит. Да бе да. Ако тя говореше за себе си би се съгласил с казаното но определено сега неможеше да повярва на ушите си.
-Не бъди толкова сигурна миличка.-погледна я самоуверено.
-Но нали знаеш че ми трябва някакъв стимул за да се състезавам с теб.-широка уисмивка отново се появи на лицето му.
-И искам да знам какво ще получа когато те победя?-отново я предизвикваше. Беше му много интересно докъде щеше да стигне игричката им.

[Шелби Брайт]

- Ако загубя ще ти изпълня едно желание.- отвърна му и се подсмихна. Знаеше че няма да загуби или поне вярваше до такава степен че вече се беше видяла с победоносна усмивка на лице смеейки му се. Не само той умееше игричките.
- Ами ако аз спечеля какво ще получа?- приближих се към него със съвсем лека усмивка като го погледнах предизвикателно. Нямаше начин да ... нито един от нас да се даде  толкова лесно. Определено и двамата държахме на своето и нямаше да се дам на някакъв си самохвалко дори ако трябваше да прекарам няколко дни в болницата после заради катастрофа.

[Evan Chambers]

Тя определено отвръщаше на предизвикателството с предизвикателство. Но трябваше да внимава какво си пожелава.
-Внимавай какво си пожелаваш.-предупреди я той усмихвайки и се. А какво щеше да получи тя ако случайно го победи. Хмм..защо трябваше да и слага граници. Нека сама избереше.
-Каквото си пожелаеш. Но няма да е толкова лесно, нали знаеш. Такаче доста ще си изпатиш.-засмя се прехапвайки едната си устна докато се взираше в нея. Приближи се до нея, така че устните им да са едва на няколко милиметра едни от други, а погледа му не изпускаше нейния.
-Няма да ти се дам толкова лесно малката.-предупреди я отново след което се отдръпна.

[Шелби Брайт]

За пореден път се убедих че си го бива в игричките, но не нищо не ставаше толкова лесно колкото той си мислеше. Приближи се към мен, така че устните ни бяха на няколко милиметри след което каза, че няма да ми се даде лесно и се отдръпна. Мислеше си че ще ме обърка или ще ме накара да омекна, но това ставаше малко трудно.
- Кажи ми отново малката и ... - приближи се съвсем леко към него като го погледна в очите - ... ще съжаляваш че си се явил на този свят.
Не беше единствен той който можеше да си играе, но реших това да го оставя за по-нататък. Да се заяжда определено му правеше удоволствие, но нищо никога не е толкова лесно. Никой не е непобедим и затова не трябваше да има чак толкова голямо самочувствие.

[Evan Chambers]

Току що тя му бе дала още няколко иде как да се заяжда е нея. Взираше се в нея докато се опитваше да го заплашва. Но ако си мислеше че ще го уплаши жестоко се лъжеше. По скоро го накара да продължи да се заяжда с нея. Беше му доста забавно.
-И какво ще направиш малката. Не можеш да ме изплашиш.-засмя се а докато говореше натърти на "малката" защото искаше отново да я ядоса.
-Ще е по добре ако спреш със заплахите защото определено не действат.-засмя се.

[Шелби Брайт]

Присвих очи и го погледнах кръвнишки. Никой не ме наричаше малката и сега нямаше да го позволя на този нахалник. Стиснах юмруци, но направих нещо друго неприсъщо за мен и го изритах в слабините, но не чак толкова силно, че да се превие до такава степен, че дори и аз не мога да дам сравнение.
- Ако не искаш по-силен удар в слабата зона по-тихо.- казах и се подсмихнах като се приближих. Никога не се шегувах или поне през повечето време.
Подадох му ръка за примирие, но не очаквах че ще приеме и затова се засмях. Сега щеше да стане много по-забавно.
- Надявам се не боли много.- прошепнах в ухото му и прехапах долната си устна, а съвсем леката иронична усмивка, която си беше намерила място на лицето ми не слизаше от него.

[Evan Chambers]

Евън остана доста учуден от действията си, но и честно казано все пак го заболя от ритника който бе получил. Пък и едно че не го очакваше, а и все пак това си беше слабо място за мъжете. Значи така. Играта загрубя. Щом искаше това щеше да го получи. Когато тя се приближи до него шепнейни му в ухото той я хвана и п оритисна към студената стена на една от големите грати заобикалящи ги наоколо.
-Не си играй с мен. Това е нещото което най много мразя.-прошепна в лицето й, докато тялото му беше плътно прилепено до нейното така че не й надава никаква възможност да мърда.

[Шелби Брайт]

Евън определено се изнерви и играта загрубя. Когато му подадох ръка той ме притисна към някаква стена като не ми даваше никаква възможност да избягам, но и кой ли би избягал. Лицето ми показваше никакви чувства. Нито уплаха, нито нищо. Студена физиономия "разкрасяваше" лицето ми.
- Значи мразиш да си играят с теб?- попитах леко саркастично. Определено нямаше да се дам толкова лесно колкото си мислеше.
- Е и аз мразя да си играят с мен, затова си пази гърба приятел.-прехапах едната си устна и го погледнах в очите.

[Evan Chambers]

Гледаше я предизвикателно. Погледа му шареше по лицето й. То се насочваше към очите й, ту към устните й. Отпусне леко хватката. Не знаеше с каква сила я бе притиснал, а определено не искаше да й причини някаква болка. Лека лукава усмивка се появи на лицето му.
-Въпроса е какво обичаш да правят с теб.-прошепна перверзно след което се засмя. Лявата му ръка се спусна по бедрото й минавайки от външната му страна качвайки се нагоре. Бе приковал дяволития си поглед право в нейния, чакайки следващата й реакция.

[Шелби Брайт]

"Не Шелби! Не се поддавай!" Скара ми се подсъзнанието.
- Скъпи не съм от тези, които можеш да свалиш за толкова кратко! Ще се наложи доста да се постараеш.- тембъра й беше нормален. Нямаше нито разтреперване на гласа нито нищо, макар че вътрешно може би се беше притеснила леко. Опита се да го избута и опита й беше полу успешен и поне малко се зарадва.
И двамата си падахме играчи, но всеки си имаше различна тактика и никой не можеше да предвиди хода на другия и точно това му беше забавното.
- Плюс това погледа ти не ми действа!- приближи се бавно към него и отново прошепна в ухото му.

[Evan Chambers]

Засмя се надменно. Знаеше че ако искаше да я има щеше да я получи. Просто бе решил че можеше да я получи по по лесния начин. Е може би малко я бе подценил. Но определено нямаше да си го признае. Знаеше че ако го направише рискуваше да повиши самочувствието и самоувереноста й още повече, а определено не искаше това да става.
-Скъпа моя, ако исках вече сама щеше да си се предала в ръцете ми.-усмихна се самоуверено отново притискайки се към нея. Определено му харесваше това да чувства тялото й прилепено до своето, а и това че не и даваше възможност да се измъкне също много му допадаше.

[Шелби Брайт]

Не отричах, че държанието му ми харесваше, но нямаше начин да си го призная. Самоуверената му усмивка не му помагаше особено много, защото много добре познавам момчетата като него.
- Наистина ли си мислиш, че съм толкова лесна Евън?- попитах го и не отлепях погледа си от очите му. Важното за мен беше да не отлепям поглед от противника си и погледна ми винаги да се някак си лицемерен и не излъчващ никакви чувства.
- Това ще се случи само в мечтите ти скъпи!- казах през зъби.

[Evan Chambers]

Харесваше му самоувереноста с която тя му говореше. Това че и двамата бяха играчи играещи своята игра правеше ситуацията в която бяха попаднали още по забавна. Но започнеш ли игра не можеш да се откажеш посредата. Трябва да играеш, но дали по правилата или не това вече не можеше да се каже. А и Евън никога не се отказваше.
-Има ли желание мечтите сами се сбъдват.-засмя се след което отново възвърна сериозното си изражение. Не знаеше играта им до къде можеше да стигне, но определено Евън не възнамеряваше да остане безучастен. Щеше да вдига летвата все повече и повече, предизвиквайки я. Беше му интересно колко още ще се прави на недостъпна и дали щеше да се откаже от малката им игричка.
И като споменахме вдигане на летви, вече беше време Евън да направи още една крачка. Наведе се към нея започвайки да разхожда устните си нежно по голото и врътле.

[Шелби Брайт]

"Има ли желание мечтите сами се сбъдват." Попита ме Евън, а аз поклатих глава отрицателно. За съвсем кратко време чух смеха му, а после отново се появи сериозното му изражение. Следващия му ход ме учуди и то много. Прекалено много. Наведе се към мен и започна да "разхожда" устните си по врата ми. Косъмчетата на врата ми настръхнаха при допира на меките му устни с кожата ми. "НЕ ЕЙПРИЛ!" Извика второто ми аз и се опомних.
- Не става приятел!- казах и се подсмихнах като се опитах да го избутам, но той беше по-силен от мен. Втори опит - отново безуспешен и накрая трети опит - с лек успех.

[Evan Chambers]

Евън я погледна въпросително и след като тя направи няколко опита да се измъкне той сам реши да се отдръпне назад освобождавайки я от захвата си. И отново започна да се прави на недостъпна. Но това му харесваше. Нали знаете, забраненият плод е най вкусен. А с това че тя се правеше на недостъпна определено желанието на Евън да разбере до къде ще стигнат с игричката си ставаше все по голямо и по голямо.
-Оуу, някой май се прави на недостъпен.-възкликна момчето като широката му усмивка се появи отново на лицето му.
-Защо не престанеш с тези игрички?-посъветва я като отново направи крачка към нея така че едва няколко сантиметра да си разделят.-Определено този образ на недосъпна не ти утива.

[Sponsored content]