Уличката към дома/апартамента на Шелби

[Шелби Брайт]

Вървях из тъмната уличка на път към вкъщи. Беше студено и щеше да завали. Да се разхождаш сам през нощта из улички като тези не беше особено добър вариант, защото се намираха всякакви извратеняци, пияници и наркомани, но всички спадаха към една обща категория. Бързах, за да се прибера и да се отпусна с топъл душ.
Гледах в краката си, за да не се спъна, но това беше една от грешките, защото се блъснах в някого и паднах. Изругах наум и повдигнах глава, за да видя човекът в който се бях блъснала. Беше някакво момче, но лицето му не се виждаше, защото нямаше никаква светлина, дори и луната се бе скрила зад облаците. Ако беше от извратеняците щеше да свърши зле за мен и предполагам добре за него, затова се изправих и заех отбранителна поза.Момчето се засмя на реакцията ми, а аз повдигнах едната си вежда в знак, че не разбирам какво му е толкова смешно.

[Evan Chambers]

Евън вървеше безпосочно из малките тъмни илички на града. Обичаше шумните места, но пък това не го караше да се отказва и от малко уединение. Всеки човек имаше нужда от уединение.
Евън бе пъхнал ръце в джобевете на суитчера си, слушалките на телефона му бяха в ушите му. В главата му се въртеше всякъквъ неща. Чудеше се къде да прекара остатъка от ноща. Дали да отидеше на бар или не. Хмм.това може би щеше да бъде въпрос който ще реши внезапно. Мъслите му бяха прекратени когатя някой се блъсна в него. Вдигна моментално глава и видя пред себе си красиво момиче на земята. Нямаше време дори да и подаде ръка, защото момичето веднага се бе изправило и го погледна доста странно. Засмя се на реакцията й, показвайки наяве красивата си бяла усмивка.
-Мисля че е добре да си малко по внимателна.-посъветва я с шегувите нотка в гласа си. Истината беше че и той имаше толкова вина колкото и тя но все пак не можеше да го признае.
-Защо ме гледаш така? Все още не ям хора.-пошегува се опитвайки се да разкара сериозната физиономия от лицето на момичето.

[Шелби Брайт]

Аз ли трябваше да съм по-внимателна? Той се шегуваше с мен. Никой не можеше да ми говори така и не бях виновна аз, че той не гледа къде ходи. Свих юмруци и го погледнах кръвнишки. Не ми стигаше това, че имах ужасен ден ами сега и този ми се спречка.
- Не съм ти виновна, че не гледаш къде ходиш докато явно спиш.- процедих през зъби и се оправих.- Не съм ти от онези момичета, които можеш да наплашиш или да обвиниш без никаква причина, защото няма да си стоя като някоя идиотка и да мълча.
Извадих телефона си от джоба на черните си панталони и прегледах за повреди, защото да седнеш върху телефона си на тази улица беше огромна грешка и печал за телефона и притежателите му.

[Sponsored content]