21.05. Делото против Робин Банкс - свидетел Eleanor T.

[Christopher Pain]

Днес трябваше да разпитам свидетеля по делото. Бях от страната на Робин Банкс. Човек, който защитавах беше 73 годишен старец, който беше обвинен в измама и фалшифициране на документи, а срещу мен стоеше една красива блондинка, която щеше да свидетелства. Всички във залата гледаха към мен, а аз правех това, което правех най-добре. Изглеждах прекрасно и не спирах да говоря:
-Според фирмата "Нейниъс Индъстрийс" - Робин Банкс е откраднал седемдесет милиона долара и ги е скрил някъде, като е използвал фалшиви документи. Изглежда тази фирма е фалирала заради него и сега си иска милионите обратно, а вие госпожице Елеанор искате да ми споделите нещо. Изглежда познавате обвиняемият и до колкото разбирам имате нещо общо със фирмата - след тези думи се обърнах към нея, доближих се бавно а я можеше да се наслади на погледа ми, които я изпиваше. Имаше перфектно оформени гърди и страхотно лице, а очите й.. ох какви очи. Застанах с ръце пред бюрото й и попитах:
-Е? Защо сте тук? Да защитите клиента ми или да го обвините в поредната измишльотина? - зачаках отговора й, а очите ми гледаха в нейните. Тя забеляза как бавно се спуснаха към деколтето й и след като се насладиха на цепката, която разкриваше двете й планини спрях да мисля за това, защото знаех какво ще стане. Ще се възбудя, а това нямаше да говори добре за мен, като център на вниманието, за това и върнах погледа си на нейният и зачаках да видя какво ще ми каже.. дали щеше да ми върже след това..

[Eleanor T.]

Седях в залата като закована. Преди седмица баща ми ми каза, че трябва да свидетелствам в ползва на някакъв дядка, който докарал до фалит някаква фирма. Понеже имах акции във фирмата на баща ми, дори и аз не знам защо ги имах, а той бил свързан с фирмата трябваше да кажа, че съм свързана с фирмата по делови отношения и съм забелязала, че фирмата е доста зле финансово. Не можех да схвана защо той сам не дойдеше, а трябваше да изпраща мен, която не знаех нищо свързано с фирмата. Погледнах стареца за няколко кратки мига и забелязах, че се опитва да прикрие трепереното на ръцете си. Явно наистина беше виновен и го беше страх да не му вземат милионите. Е, кой би искал да му вземат 70 милиона изкарани по мързеливия начин. След това отместих поглед към доста представителния му адвокат. Беше доста уверен в себе си и май не мислеше много за делото, защото можех да забележа как жадно попиваше всеки детайл от тялото ми.
-Е? Защо сте тук? Да защитите клиента ми или да го обвините в поредната измишльотина? - попита ме адвокатът. Първоначално погледите ни се засякоха, но след това той се върна към внимателното проучване на извивките ми. След като реши, че е приключил с разучаването погледът му се прикова в моя с палав блясък в очите. Сподавих кикота си като се престорих, че си прочиствам гърлото и придобих сериозно изражение преди да започна добре заучената реч:
- Тук съм, за да докажа невинноста на този почтен човек. Той е семеен приятел и цялото ми семейство знаем колко труд хвърли в това да изхранва и да се грижи за семейството си. Честен труд. Участвам в някой сделки във фирмата на баща ми и една от тях беше с въпросната фирма. Длъжна съм да споделя, че те и преди това бяха в доста лошо финансово положение. Точно това беше причината нашата компания да отхвърли започването на бизнес отношения с въпросната фирма. - завърших аз поемайки си дъх. През цялото време бях впила погледа си в неговия и силно се надявах да съм изглеждала доста убедителна въпреки че и аз не бях убедена какви точно ги дрънкам.

[Christopher Pain]

-Да бе! - всички ме изгледаха. Как можеше адвокат да говори така. Изправих се и й казах:
-Нека ти покажа доказателства! - доближих се до куфара си, отворих го и извадих един плик, в който се намираха снимки как въпросният собственик на приятелската фирма продава дрога в огромни количества:
-Знам че си тук не по свое собствено желание, така че би ли ми казала.. защо по-дяволите пращат някой, който си няма и на идея кой е техният приятел? - след тези думи погледнах към стареца. Беше облечен с онези кафеви пенсионерски костюми. Аз лично проверих къде живее той. Квартирата му беше по-мизерна и от тази на студент. Горкият човечец беше обвинен неправилно или поне това сочеха моите факти. Точно, когато щях да покажа снимка на момичето, в която стареца проси се спрях. Не исках да унищожа достойнството му за това и просто върнах другият плик на масата ми:
-Знаеш ли какво! - точно щях да започна да разтягам локуми, когато главният съдия каза:
-Петнадесет минути почивка. - тогава погледнах към русокоската. Доближих се бавно и й подадох ръка:
-Нека ви помогна да слезете! - и се усмихнах мило..

[Eleanor T.]

След завършека на думите ми той кресна с неподходящи думи за един адвокат. Цялата потрепнах след изблика му на раздразнение. Наблюдавах движенията му внимателно, а отчаянието бе ясно изписано на лицето ми. Ако баща ми резбереше, че съм се оплескала за пореден път сигурно щеше да ме запрати в някой пансион.
Погледах снимката с безразличие. Какво ме интересуваше кой се друса и кой не. Нали бях тук да защитя дядката. Дори не помнех името му. Рон.. Робърт? Все едно. Само не можех да разбера защо ми я размахва тази снимка като бях тук да защитавам въпросният човечец, а не да ми размахват снимка на хора с дрога.
Изгледах го сърдито и осъзнах, че няма какво да му отговоря затова и звук не излезна от мен. Седях си като каменна статуя без да помръдвах и го гледах възмутено. И без това не знаех какво точно ставаше, а той ме излагаше пред цялата зала! След това забих поглед в стареца и не помръднах. Май наистина беше доста изнемощял. Хората съвсем бяха побъркани да обвиняват такъв човек във фалшифициране на каквото и да било. Така ли щеше да изглежда човек, който има 70 милиона. Обвзе ме чувството на вина, че оплусках всичко и че можех да попреча да оневинят горкия човек. Исках да му помогна, но не знаех как. Точно когато господинчото пак понечи да дрънка някакви глупости, съдията обяви петнайсет минутна почивка.
Когато се доближи и лепна подмазваческата си усмивка ми идеше да му стоваря нещо на главата. Въобще нямах желание да го доближавам след като ме обяви за лъжкиня пред всички, не че не бях, но това бяха подробности, които другите не трябваше да знаят! Все пак размислих и поех ръката му. Туко виж ми помогнал да си замажа кашата и да спасим дядката. Стрелнах го с вледеняващ поглед и се отправих към изхода на залата с подходящо темпо, за да може да ме последва без да изостава.

[Christopher Pain]

Закрачих след нея и щом излязохме от залата й казах:
-Извинявай.. просто съм такъв.. избухвам в съда.. - след тези думи протегнах ръка и нежно хванах нейната. Дръпнах я и тя усети как тялото й се завъртя към моето:
-Добре.. нека го кажа така.. сега ще съм по-мил и ще докажа нещо.. дори и да нямаш нищо общо с това дело ще ти помогна и двамата ще излезем ами... доволно, но.. имам едно условие. - отново за секунда стрелнах поглед към гърдите й и този път бях по-отпуснат, а това, че не обичах да нося бельо си пролича. Преглътнах тежко и погледнах на страни. Имаше хора навсякъде. Чувах ги как се движат по коридора. Придърпах я в една стаичка и се озовахме в малък килер. Притиснах ръката си към устните й и й казах:
-Не се плаши.. просто искам да поговорим без да ни виждат.. - след тези думи я погледнах право в очите. Бяхме толкова близо един до друг, но тя помръдна и това не беше на добре. Кракът й ме погали между краката и втвърдяването на достойнството ми беше мигновено:
-Мам... - щях да изпсувам отново, но сега нямах да имам много време за разговори с нея.. щях да имам нужда от успокоение на малкият ми приятел:
-Добре.. офертата ми е.. ако спечеля делото.. ще... - не знаех как да го кажа, но се отдръпнах и допълних:
-Ще излезеш ли на среща с мен?

[Eleanor T.]

- Винаги ли избухването ти включва да унижаваш невинни хора?
Все още му бях бясна. Надявах се да намери начин да замаже положението. Вече не ми пукаше дори и за стареца. Понякога бях прекалено погълната от себе си, но все пак никого не беше длъжен да ме търпи, а аз нямах намерение да се променям.
Изглежда той не полагаше големи усилия да слуша възмутените ми напатки и ме набързо ме завлече в някаква стаичка. Наоколо нямаше никои. Кой знае какво си беше наумил и без това май единственото му желание днес беше да се вмъкне между краката ми. Е, признавам, че не бих отказала, но трябва първо да се поизпоти. Пак понечих да изразя недоволството си, но той нежно постави пръст върху устните ми и ме увери, че само иска да погворим. Не че се страхувах от него, просто ми беше интересно да чуя за какво има да си говорим.
Усещах топлината на тялото му. Беше доста близо до мен. Реших леко да се отдръпна, но неволно или не, коляното ми докосна "опасната зона". Явно приятелчето му искаше да ме поздрави. Въпреки че се опитвах всячески да се преструвам, че не забелязвам хм.. въодушевението му от нашия разговор, не можех да не се разсмея. Увладях смехя си и се задоволих просто с многозначителна усмивка и приковах погледа си в неговия. Той отстъпи леко назад и запелтечи. Канеше ме насреща, ако спечели делото. С радост бих приела, но не исках да изпусна възмножността да се подразня с него. Отговорът ми беше ясен, но продължавах да се правя на обидена.
- Ммм.. мислиш да ме замъкнеш някъде кадето има повече хора от днес в залата, за да им кажеш и на тях, че съм лъжкиня?
Сърдият израз на лицто ми се пропукваше, но все още го гледах с недоволна гримаса.

[Christopher Pain]

Мамка му. Бях я накарал да се чувства зле. Трябваше да поправя това. Погледнах я право в очите и й казах:
-Съжалявам.. извинявай.. - бавно се доближих до нея и тя усети как ръцете ми докоснаха кръстчето й, а погледа ми се впи в нейният:
-Искрено съжалявам! - след тези думи бавно започнах да слизам надолу. Тя видя как тялото ми се спуска пред нейното и застанах на колене. Погледа ми се спусна по крачетата й, като се загледах в областта точно където се съединяваха, продължи нагоре и загледах гърдите й и накрая просто се спрях на очите й:
-Извинявам се, Елинор! - дам. Знаех името й от залата, но сега.. исках да я накарам да се почувства добре. Исках да я накарам да разбере, че това, което направих вътре беше гадно и сега ще се реванширам. Ръцете ми се плъзнаха бавно по крачетата й, като преминаха по външната част на бедрата й и накрая се озоваха отпуснати до тялото ми, а аз не спирах да я гледам и попитах:
-Какво да... направя за теб.. за да приемеш извинението ми? - бях готов на всичко и в момента позата ми на колене пред нея мисля че беше идеална за едно нещо, но не мислех че ще се получи. По-скоро би ме накарала да се разхождам гол в залата от колкото да ме накара да я задоволя..

[Eleanor T.]

Докато го наблюдавах със сърдитото ми изражение, бях впрегнала всичката си воля, за да прикрия усмивката си. Явно бях успяла. Винаги успявах. Но не предполагах, че ще имам такова влияние върху него, че чак да се свлече на колене пред мен. След като започна със своите извинения вече нямах сили да крия усмивката си. Бях се ухилила победоносно. В същия момент, в който вътрешно ликувах от победата усетих сладка тръпка да пробягва из тялото ми.
Източника беше привлекателния адвокат и ръцете му, които се плъзгаха по краката ми. Неволно прехапах долната си устна, а напрежението причинено от ръцете му нараставше. Когато премахна ръцете си, сякаш се освободих от железна хватка.
Тихо прочистих гърлото си и отправих поглед към него. Погледът му жадно попиваше всяка една подробност от извивките ми. Знаех, че не трябва да се поддавам, но блясъкът в очите ми ме издаваше.
- Като за начало можеш да се изправиш. И след това да ми кажеш как да замажа положението.
За моя изненада гласът ми не ме издаде. Звучеше съвсем естествено и непринудено. Знаех какво иска той, но нямаше да му го дам лесно. Зачаках да се изправи като не изпусках погледа му и внимателно следях движенията му.

[Christopher Pain]

Усмихнах се доволно и казах:
-Делото вече е спечелено, защото имам огромната мотивация да го направя. - ръцете ми отново се плъзнаха по крачетата й, като тя усети как се движеха бавно нагоре и преминаваха по вътрешната част на бедрата й, но не продължиха нагоре, а просто се плъзнаха леко настрани. Загледах се в мястото, което исках толкова много да вкуся и се чудех дали тя би ми дала. Ръцете ми продължаваха да се движат нагоре и изведнъж без да знам защо ги преместих на дупето й. Спрях ги там и я погледнах в очите. Бавно ги плъзнах обратно надолу и усетих отново гладката й кожа, която имаха крачетата й. Ръцете ми се покатериха нагоре и този път влязоха под роклята й и достигнаха бельото й. Какво правех. Показвах й колко много я желая и за това започнах да повдигам роклята й, докато накрая не открих пред лицето си бельото й. Беше толкова добре впито, че можех да видя красивите й срамни устни и знаех какво искам. Бавно се доближих до тях, а езика ми се показа между моите и тя усети как премина по платът. Действах и знаех, че това го правя с повече от просто едно желание за секс. Исках да я задоволя толкова много, че след това само като ме види във залата за заседанието да се подмокри. Преглътнах тежко, като я погледнах в очите и й казах:
-Обещавам, че няма да закъснеем - не знам защо и обещах това, но веднага след това нападнах. Впих устни в нея и тя усети езика ми който премина по цялата дължина на това, което се криеше под бельото и накрая се спря на клиторчето й. Дори не бях свалил гащичките й, а се занимавах с това да я подлудя. Плъзнах език по клитора й, като започнах да го движа в кръг и се надявах някак си тя сама да пожелае да стигне докрай. Исках да е само това.. да я накарам да свърши и след това да се върнем към делото.. исках да я накарам да няма търпение да ме види след делото и знаех, че това ще е мъчение не само за нея. Бавно отделих устните си като ги преместих малко по-нагоре и пръстите ми, който се бяха впили в бедрото й се задвижиха и тя усети нежното докосване на милиметри от извивката, която водеше към мястото, което задоволявах и щом докоснах платът на бельото й бавно започнах да го отмествам настрани и открих гледката на нещо много красиво. Тя се беше обръснала перфектно за разлика от мен и щом отново нападнах и тя усети как притиснах клитора й към тялото й с език и преминах бавно по него с цялата дължина, а брадичката ми докосна кожата й и остави онова боцкащо усещане. Сега оставаше само да видя дали ще ме прекъсне или ще пожелае да стигна до края.

[Eleanor T.]

-Делото вече е спечелено, защото имам огромната мотивация да го направя.
Какви ги дрънкаше? Аз дори не се бях съгласила. В същия момент в който понечих да протестирам, ръцета му започнаха отново да обхождат долната част на тялото ми. Дишането ми леко се учести и усещах как напрежението вътре в мен се увличаваше все повече и повече. С всяко негово докосване потръпвах и май започваше да ми проличава, че това доста ми харесва..
Дори не усетих кога роклята ми беше вдигната и езикът му вече се впускаше в прекрасния танц на удоволствието. Да го видя на колене пред мен, да усещам устата му по тялото си... така неочаквано и така възбуждащо. Ръцете ми се впиха в косата му, дърпаха го нежно към тялото ми. Не зная защо, но се опитвах да укротя бурното си дишане. Не успявах. Не можех да погледна встрани, заключена в очите му.
Всяко негово движение ме побъркваше. Имах чувството, че нямаше да издържа много. Все пак бях въздържателка от доста дълго време и това не ми се отразяваше добре. Знаех че трябваше да го отблъсна, да го набия и да избягам, но не можех. Пак се превръщах в старата Елинор. Надрусаната курва, която не се съпротивлява срещу нищо. Докато бях изпаднала в дълбока депресия само допреди да срещна Дани отново, дори не си помислях за това. Тялото ми беше копнееща, искаща, молеща топка нерви. Кръвта ми бягаше като обезумяла по вените. Отметнах рязко глава, запъхтяна и с отворена уста, непосилно беше да задържам повече невероятното усещане.
Част от мен искаше да го отблъсне. Изпитвах ужас и срам. А другата в мен трепереше от нетърпение. Загубих всякакво усещане за каквото и да е, цялата ми концентрация бе там, на върха на тази малка, но мощна енергийна точка. Краката ми се стегнаха, тялото ми се вдърви. Тялото ми виеше за облекчение. Не можех да задържа нищо повече. Напълно загубих съзнание, когато спазмите на оргазма ме стиснаха и преобърнаха всяка клетка в тялото ми. Светът около мен изчезна, потопи се някъде, докато летях в празното пространство нагоре.

[Christopher Pain]

Сега вече можех да я пусна. Бавно започнах да се изкачвам нагоре, като тя усети как ръцете ми преминаха от дупето й, по гърба й и накрая се плъзнаха към гърдите й. Стиснах ги, като я притиснах до стената и се доближих до ушето й:
-Надявам се да ти е харесало, защото ако имаш желание.. може не само да го повторим, но и да получиш много повече. - след тези думи устните ми започнаха да докосват вратлето й и накрая се озоваха върху нейните, езика ми нахално си проправи път и се сля с нейният, а ръцете ми мачкаха огромните й гърди. Нямаше по-прекрасно от това да правиш каквото си искаш с една жена и тя да не се отдръпне поради причината, че и харесва, а това, че я бях довел до оргазъм толкова бързо ми достави още по голямо удоволствие. Погледнах я в красивите очи, но тя явно не беше тук, а вече се беше отдала на другият свят.. света на удоволствието и възбудата. Бавно се отдръпнах и се усмихнах доволно, като й казах:
-Впрочем.. мисля, че трябва да се връщаме. Е? Ще отидем ли да спечелим делото? - исках да видя какво ще направи. Дали ще се отдаде на тъмната си страна или ще се върне с наполовина празни... ръце.

[Eleanor T.]

Бавно се изправи и плъзна ръцете си нагоре по тялото ми, като обгърна гърдите ми. Всичко в мен крещеше да се дръпна от него, но тялото ми отказваше. Все едно бях изгубила връзка с тялото ми и то си правеше каквото си иска.
Шепнеше нещо, но аз не си правех труда да му отговарям. Скоро след това започна да гали кожата ми с устните си. Вече престанах да мисля и дори вътрешното нахално гласче замлъкна. След броени секунди след като наглото му езиче си проправи път към устните ми, леко се сепнах, но реших, че след всичко, което му позволих това едвали е проблем.. Вече бях малко по трезва, но отново не се помръднах. Бях прекалено ужасена от себе си. Не знаех какво ми ставаше. Отново се превръщах в същата безплатна проститутка, но не бих отрекла, че ми хареса отново да усетя, разтърсващото чувство. След мъничко той се отдръпна и ме попита дали да се връщаме в залата. Разбира се, че се връщаме в залата. Дано не излезнехме от там. В отговор само леко прочистих гърлото си, оправих си дрехите и набързо излезнах. Оправих си косата докато вървях към залата и се настаних на мястото си все още, опитваща се да асимилирам случилото се.

[Christopher Pain]

Кристофър стоеше възбуден и доволен до това, до което достигна. Тя избяга от него, но той я остави. Заеше, че тя сама ще дойде при него. Просто оправих дрехите си и забелязах, че закопчаването на панталона ми е по-сложно заради втвърденият ми от възбуда член. Усмихнах се доволно и без да се интересувам от нищо просто излязох от килера или стаята, която дори не знаех какво е. Закрачих и щом влязох в залата не само забелязах всички погледи, който ме изпиваха, но и те забелязаха издутината в панталона ми. Намирах се в средата на съдебната зала, а съдията ме гледаше любопитно, аз погледнах към русокоската, която беше свидетел и бавно облизах устните си, а след това ги прехапах, а щом всички зачакаха от мен да заговоря казах:
-И така.. до къде бяхме стигнали! - щом я видях се доближих и застанах пред нея:
-Е? Искате ли да продължим? - очите ми не спираха да гледат в нейните и зачаках тя да ми отговори, но знаех, че тя няма да мисли само за делото..

[Sponsored content]