Bar "The wine house"

[Ethan.]

Нов град. Ново начало. Не спирах да си повтарям това през целия ден. Докато летях в самолета, си мислех, че постъпвам правилно, че трябва да се откъсна от миналото си и да забравя всичко свързано със стария си живот. Това едва ли щеше да бъде лесно, но аз наистина го исках. Знаех, че майка ми щеше да откачи в момента, в който научеше къде се намирам, но ми беше писнало тя да взима всички решения в живота ми. Тя беше обсебваща, задушаваше не само мен, но и цялото ми семейство. Точно затова бях тук, за да се откъсна от влиянието й.
Разопаковах и последния кашон с книги, които подредих на рафта в хола. Вече бях свободен да си почина малко. Хвърлих поглед към прозореца и установих, че вече се е свечерило. Чудех се какво да правя сега, защото определено не ми се стоеше вкъщи по това време.
Реших да излезна навън и да разгледам града. Една разходка нямаше да ми се отрази зле. Освен това, все още не познавах никой, а нямах нищо против да завържа някое друго приятелство.
Взех ключовете от колата си и затворих входната врата зад гърба си. Качих се в не особено луксозното си возило и потеглих. Отправих се към центъра и към заведенията, които бях забелязал на идване. Все още ми беше трудно да се ориентирам по тези улици. Никога преди не бях идвал в Калифорния и за мен всичко тук беше ново, но нали точно това исках.
Спрях на единственото свободно място, което намерих. Очевидно от тук нататък щях да вървя.
Няколко минути по-късно, се озовах пред един бар. Отвътре се чуваше доста силна музика, сякаш някой правеше голям купон.
Реших да надникна и да видя какво точно става. Отворих вратата и пристъпих вътре. Точно както предположих, беше пълно с танцуващи, пияни хора. Единственото осветление бяха малките лампи, които примигваха в различни цветове.
Огледах внимателно наоколо, а след това се насочих към бара. Човекът зад него веднага ме забеляза и взе поръчката ми. Оттеглих се настрана заедно с чашата си уиски и тръгнах към едно от по-отдалечените сапарета. Настаних се на малкото диванче и поднесох чашата към устните си. Останових, че тук музиката звучеше по-тихо. Нямах нищо против да остана на това претъпкано място, въпреки че попринцип не си падах по подобни събития. Прецених, че една вечер, прекарана тук няма да е толкова лоша.

[Erin Silver]

Стоях си вкъщи и разглеждах поредните снимки, които бях направила, когато получих съобщение от Айви, че ще мине след половин час да ме вземе за някакъв купон. Нямах никакво желание за подобно нещо, но, когато тя дойде вкъщи започна да ме убеждава, че трябва да излезем да се позабавляваме, защото не сме го правили отдавна. Опитите ми да я разубедя бяха безсмислени и в крайна сметка облякох първата рокля, която видях в гардероба и се съгласих да я придружа. Озовахме в един бар с пияни тинейджъри, и може би повечето и дрогирани. Не знам защо приятелката ми реши, че тук ще ни е забавно. Изпих няколко чашки с надеждата, че ще ми дойде настроението, но като гледах държанието на останалите и факта, че не познавах никого, дори алкохола нямаше да оправи нещата. Чувствах се като някаква старица, която придружава по-малката си сестра само, за да я наглежда. Айви се забавляваше с някакво момче и съвсем забрави за мен. Дойде само за да ми съобщи, че ще се поразходели и да я изчакам тук. Супер, очертаваше се вечерта ми да стане дори „по-забавна”. Реших, че след като ще трябва да чакам ще е по-добре да отида в някой ъгъл, където сепаретата са по-отдалечени и музиката няма да е толкова силна. Взех си поредната чаша и забелязах, че има едно свободно място в дъното, на диванчето. Там стоеше един мъж, „Още един човек, който се опитва да се скрие от тази силна музика” помислих си, а може би просто масата му беше тук.
-Мястото свободно ли е? –попитах го, когато се приближих, но той не ми отговори, а просто ми се усмихна и ми направи знак, че не ме чува заради силната музика, въпреки че тук ми се струваше малко по-приглушена. – Свободно ли е? –попитах този път по-високо и посочих към мястото до него.
Ако Айви не преминаваше през труден период щях да я убия задето ме беше изоставила, ама не, аз като глупачка останах да чакам да се появи, което сигурно нямаше да се случи. А като се сетя, че дори нямах желание да излизам….

[Ethan.]

Стъклената чаша, която бях оставил на масата пред мен, вибрираше заради силната музика. Усещах как думтенето пулсира в главата ми. Не знаех защо продължавах да седя тук. Просто се надявах да се позабавлявам малко, но за момента изобщо не ми беше весело. Питах се защо бях дошъл на място, пълно с пияни тийнейджъри. Щях да ставам учител, трябваше да съм по-отговорен и да се грижа за безразсъдните хлапета, но не трябваше да се самозаблуждавам. Със сигурност нямаше да ме възприемат като учителя, който са очаквали главно, защото бях само няколко години по-голям от тях.
За пореден път отпих от чашата си, когато видях, че пред мен стои едно младо момиче. Първата мисъл, която премина през главата ми беше, че тя е от онези купонджии, но след това осъзнах, че не изглежда пияна и може би беше като мен, просто бе попаднала тук случайно.
Забелязах, че устните й се размърдаха, изговаряйки някакви думи, но музиката беше прекалено силна, за да я чуя. Направих й знак, че не я разбирам и затова тя повтори същото още веднъж, но този път по-силно.
- Да, заповядай - казах силно, в опит да надвикам шума.

[Erin Silver]

За щастие мястото не бе заето и аз се настаних удобно на сепарето, след което оставих чашата си на масата. Определено тук музиката беше малко по-приглушена, а и масата беше почти в дъното на заведението и наоколо не гъмжеше от пияни тинейджъри. Не, че аз бях кой знае колко по-голяма от повечето присъстващи, но някак си вече тези неща не ме вълнуваха толкова, да сер напивам и да купонясвам. Обичах повече тишината и спокойствието или по-спокойни партита, а тук определено не беше нито тихо, нито спокойно. След дълго мълчание не се сдържах и заговорих на непознатия до мен, по-скоро се опитвах да надвикам музиката.
-Съжалявам, че ви се натресох така, просто търсех малко по-спокойно място.
Сигурно звучах абсурдно, да търсиш спокойно място в бар, не беше често срещано явление. Имаше два варианта, или човека да ме помисли за нахалница и да ме изгони, или просто да си тръгне.
-Ако чакате някого, ще се махна щом пристигне- добавих преди непознатия и се усмихнах да е успял да каже каквото ѝ да било.
Да, понякога си бях досадна, въпреки че според приятелите ми просто съм много общителен и приказлив човек, а когато пийна ставам още по-бъбрива.

[Ethan.]

Изглежда, тя също като мен не понасяше ужасната шумотевица, която цареше тук. Опитваше се да се отдалечи от щурите, купонясващи тийнейджъри. Тя изглеждаше по-зряла от повечето от тях, сякаш беше над тези неща и предпочиташе да се отдаде на спокойствието. Самият аз се питах какво търся тук.
Обърнах се към нея, когато гласът й долетя до ушите ми. Наострих слуха си, за да чуя думите й. Тя се извини, че ми се е "натресла". Леко се засмях, но бързо възвърнах сериозността на изражението си, за да не я обидя.
- Няма проблем - рекох, - сам съм - добавих секунда по-късно и се усмихнах за пореден път, за да потвърдя думите си. Отпих още една глътка от уискито си и чашата ми остана празна. Оставих я на масичката пред нас и се обърнах към събеседничката си.
- Аз съм Итън - представих се. Не исках да бъда неучтив с нея, тъй като тя изглеждаше по-свястна от останалите присъстващи.

[Erin Silver]

Момчето изглеждаше мило и дружелюбно, дори се представи.
-Силвър, приятно ми е – отвърнах и се усмихнах.
С напредването на нощта останалите ставаха все по пияни и необуздани. Точно, когато си мислех, че тук е по-спокойно едно момиче едва не падна върху мен. Беше много пияна и едва се държеше на краката си, имаше момче с нея, което уж и помагаше, въпреки че по мое мнение той също бе доста пиян. Преместих се по-близо до Итън преди някой друг пиян тинейджър да е решил да падне върху мен, а и без друго ми беше трудно да чувам Итън от силната музика.
-Какво правиш тук сам, Итън ? – попитах го.
Изглеждаше ми, че също като мен няма особено желание да е тук, а и беше млад и привлекателен и ми беше странно, че стои тук сам и говори с мен. Е, поне се опитвахме да разговаряме, защото на това място бе малко трудно да се води нормален разговор.

[Ethan.]

Името й беше Силвър, прилягаше й и звучеше красиво, като нея. Усмихнах се в отговор, а в следващия момент се обърнах рязко към едно момиче, което едва не падна върху събеседничката ми. Изправих се и я хванах за раменете. Усещах как губи равновесие и едвам се държи на краката си. Липса на родителски контрол, помислих си и поклатих разочаровано глава. Госпожицата отново се олюля и се подпря на гърдите ми. Усещах мириса на ефтин алкохол, който се носеше от нея. Прическата й беше леко разрошена, макар че очевидно беше вложила голямо старание в това, да я направи да изглежда добре. Спуснах погледа си по оскъдното й облекло, което покриваше иначе хубавото й тяло.
Едно момче я дръпна за ръката и я прегърна, въпреки че той изглеждаше дори по пиян от нея.
Въздъхнах тихо и съжалих хлапетата. Защо им трябваше да се съсипват с алкохол и най-вероятно с наркотици?
Върнах се обратно на мястото си и погледнах към Силвър, която ми зададе следващия си въпрос.
- Нов съм в града - рекох. - Реших да излезна малко и да разгледам. Надявах се да прекарам една приятна вечер навън. Тук винаги ли се забавлявате така? - попитах я след това и повдигнах веждата си.

[Erin Silver]

Вече разбирах защо привлекателен мъж като него бе сам, въпреки че сигурно бе въпрос на време да си спечели обожателки. В крайна сметка се оказа, че вечерта не е толкова лоша. Поне си бях намерила приятен събеседник.
-Повечето се забавляват така – казах и се засмях – но честно казано аз отдавна не бях ставала свидетел на подобен вид купон.
За миг се загледах в пияните момичета, които вече не знаеха какво вършат и се замислих дали и аз съм имала същото нелепо поведение в гимназията. Надявах се, че не, защото в момента ми се струваше доста грозна картинка. Погледа ми отново се върна към Итън и аз заговорих.
-Мисля, че не си избрал най-подходящото място за да разгледаш Бевърли Хилс – въпреки че най-често в барове човек завързваше запознанства, но той не ми изглежда такъв тип човек. Имаше интелигентен и сериозен вид и не приличаше на някой, който ще се занимава с пияни тинейджърки. – Мога да те разведа, ако искаш – предложих накрая.

[Ethan.]

Да, имах малка представа за това, което се случваше в Бевърли Хилс. Тийнейджърите тук водеха разнообразен нощен живот. Имах чувството че, прекарват повечето си време будни през тъмната част от денонощието. Не си представях как ще преподавам и как въобще ще се справям с подобна необуздана тълпа.
Точно както предположих, тя не беше почитател на големите партита, което ме накара да се запитам защо беше тук?
- Това и си помислих - рекох и добавих една тънка усмивка. - Тогава защо си дошла тук? - попитах я след това. Искрено се надявах, че тя не е от тези разпуснати хлапета. Засега ми беше направила добро впечатление и се надявах то да си остане такова.
Силвър предложи да ме разведе из Бевърли Хилс. Това ми звучеше доста добре.
Кимнах леко и се усмихнах.
- Да, звучи супер - рекох ентусиазирано. - Сега ли? - добавих след това. Не исках да я притеснявам и ако предпочиташе да остане на купона, нямаше да имам нищо против. И без друго се бяхме запознали току-що, едва ли й се занимаваше с мен.

[Erin Silver]

Итън ме попита защо съм дошла тук, явно бе забелязал неодобрителните погледи, които хвърлях на тълпата и нежеланието да бъда на това място.
-Дойдох с една приятелка, защото искаше да се забляваме, но накрая ме заряза и явно отиде да се забавлява с някакво момче. - казах и се усмихнах.
Сигурно бяхме най-странните хора в това заведение, той бе дошъл за да види нощният живот в Бевърли Хилс, а пък аз бях дошла с приятелка, която накрая ме заряза. Зарадвах се, че Итън се съгласи да го разведа, така най-накрая щях да си тръгна от това място, и без друго нямах никакво намерение да идвам, но вече всякаш не съжалявах толкова, че дойдох.
-Да, моля те. Преди да съм оглушала и останала без глас от цялото това надвикване с музиката.- казах му.

[Ethan.]

Да, тази история ми беше добре позната. Докато бях в колежа, а и в гимназията, вечно ме мъкнеха по партита, които не понасях, но все пак нямах избор, затова сега разбирах Силвър перфектно. И след толкова много години, все още мразех лудите купони.
Това момиче беше най-добрата компания, която можеше да се намери на това място.
Откровено се зарадвах, че най-сетне ще се разкарам от този клуб, а и ще имам възможността да разглеждам града по това време на нощта. Несъмнено щеше да е приятно.
- Ако приятелката ти няма нищо против - започнах, - да тръгваме, аз съм готов - добавих секунда по - късно и придружих думите си с една тънка усмивка. Бавно станах от мястото си и се обърнах към Силвър, подавайки ръка към нея, за да й помогна да се изправи.

[Sponsored content]