The masquerade ball [the hall]

[Annie Wilson]

Тук ще се проведе масовото РП съвсем скоро. То ще представлява бал с маски и се надявам всички да са тук на този ден.



Също така ще си имаме и торта:

[Annie Wilson]

Бях потънала в нежната прегръдка на съня когато из къщата се разнесоха разгневени викове. Преди два дни Наоми все пак ми довери тайната си, която беше, че именно тя е организатора на всеизвестния бал с маски. Днес беше денят на бала и явно имаше някакви проблеми, защото можех от стаята си да чуя как русокоската се е отдала на спорове с доставчици и прочие. С нежелание се измъкнах от топлото легло и се отправих към банята.
Реших, че вместо душ трябва да си напълня ваната. След броени минути вече бях обгърната от топлата вода и ароматът на солите за вана изпълваха стаята. За разлика от обстановката в къщата тук беше тихо и спокойно. Отново се отдадох на мисли за книгата. Оставеше да предам само края на книгата, а не можех да го напиша. Винаги нещо ми спираше да напиша това, което искам. Никога не се получаваше както трябва. Всичко беше готово без края. Надявах се съвсем скоро да успея да я завърша, но понякога си мислех, че това е знак да не я побликувам. Бях се отдала на дълбоки разисли когато усетих, че леко потрепвам. Водата беше изстинала. Набързо се изплакнах и излезнах от ваната. Увих се в халата и отидах обратно в стаята. Проверих часа и вече беше 14.30, а началото на бала беше в 18.30. Май беше най - добре да се облека и да помогна на Наоми. Облякох се набързо и забързах надолу. Кларк се беше развихрила с пълна пара.
Целият следобед го прекарахме в приготовления. Въобще не очаквах да е толкова натоварено. Но все пак си струваше. Бяха поканени всички студенти и учители от колежа + доста други хора. Двете се отправихме към стаите си, за да може да отидем по-рано и да довършим подробностите. След половин час вече бяхме в заветната зала. Още от вратата Наоми се зае да раздава заповеди на цяла дозина хора. Залата беше великопна. Красива, величествена и елеганта. Имах чувството, че съм в друга епоха.
Скоро започнаха да идват първите хора. Някои хора изглеждаха доста странн в прекалено ектравагантните си дрехи. Други бяха прекалили с грима, а трети бяха избрали нелепи маски. Въпреки че множеството беше елегантно и изтънчено. Залата вече беше почти пълна и аз се оглеждах наоколо с надеждата да видя някое познато лице, но почти всички се бяха скрили зад маските си.

[Брук Дейвис]

Стоях на компютъра си и си чатех когато на телефонът ми извъння. Подскочих, защото не го очаквах и прокарах пръсти по клавиатурата.Поредният смс.
-Господи! Маскеният бал? Как можах да забравя?! Такова събитие не беше за изпускане. Станах  и се отправих към стаята си за релакс. За нищо на света не бих пропуснала дкакузи-имах достатъчно време, а и това ме отпускаше. Идеален начин да се приготвя за купон.
Потопих се в бързо, а на пода до себе си поставих чаша шампанско.
Златистите балончета се открояваха на светлината на свещите. Отпуснах се и се загледах в гледката отсреща-зелените хълмове на Холивуд, каменният надпис, светофарите, голямата колона коли нижеща се по пътя към центъра.
Водата беше приятно топла и усещах разбиващите се водни мехурчета в краката си, а топлината обгръщаше цялото ми тяло.
Телефонът отново иззвъня. Не вдигнах. Отпих глътка от шампанското. Неусетно времето мина и с изненада установих, че скоро ще закъснея ако стоя още. Затова станах, нахлузих халата си, вързах косата си на висок кок и се разрових в гардероба си. Някъде тук бях оставила роклята си. Дълго време се бях чудила как да се маскирам. Накрая реших да си сложа просто черна рокля и класическо домино. Но пък доминото беше много шик-нямах нужда от излишни екстравагантности. Може би някой друг път. А ето я-погледнах  към роклята и се усмихнах, после я измъкнах от гардероба, извадих я от големия плик и я поставих на леглото.
Имаше коплект диамантени обеци и колие към тях, които татко ми беше подарил за 18-я ми рожден ден. Де да можеха диамантите да заменят обичта му. Косата си бях решила да вдигна на небрежен кок за да се откроява красотата на бижутата. Изглеждах съвсем класически. Ако пък хората толкова държаха да ми измислят героиня-можех да мина за черната кралица, или пък жената на Дракула. Въпреки, че бях доста секси версия на жената на Дракула, както трябваше да се признае-това си казах като се погледнах в голямото огледало.
Отвън ме чакаше колата ми. Колко хубаво беше да нямаш родителски контрол. Да ходиш където си поискаш. Вдишах свежия морски въздух.Трафикът беше лудница. Едвам се добрах до  колежа и вече бях на ръба на нервна криза, когато влязох в голямата зала.
Предвид усета към модата, който имах, освен това разбирах малко и от интериор и обзавеждане, бих признала пред себе си, че обстановката беше Уау. Страшно ми допадна и се усмихнах-който и да е организирал това, признавам таланта му.
Пристъпих напред и се огледах сред множеството от хора. Това беше първото парти след началото на семестъра, а аз бях първокурсничка-следователно не познавах още почти никого.
Поразходих се из залата и забелязах в ляво от мен момиче, което също се оглеждаше. Реших да я заговоря. Все трябваше да се запозная с някого тази вечер и реших да предприема първата стъпка. Не бях от срамежливките.
-Здрасти, казах мило и се усмихнах. Страхотно парти нали?

[Annie Wilson]

Реших, че е безмислено да се надявам да видя когото и да било. Отправих се към бара, за да си взема нещо за пиене. След броени минути вече се бях сдобила с чаша шампанско. Реших да огледам по- подробно наоколо и поех в случайна посока. Имаше прекалено много хора. Някои от които въобще не внимаваха и си бяха зарязали обноските вкъщи. Самата аз не знам как успях да не разлея шампанското. Явно днес имах късмет.. е до някъде. Вече бях близо до входа и видях място близо до стълбите къдете нямаше никой затова побързах да се окупирам там. С безизразно лице наблюдавах минаващите наоколо и тези които тепърва се присъединяваха. Отпих малка глътка от шампанското и сложих маската си.
Колкото и да беше безполезно реших отново да потърся с поглед някое познато лице, защото умирах от скука. Когато най-малко подозирах дочух глас близо до себе си. Погледнах момичето, след това дискретно се огледах наоколо, за да съм сигурна, че говори на мен. Все пак не исках да изглеждам като побъркана психопатка.
- Здравей! Напълно съгласна съм с теб.
Усмихнах се в отговор и се опитах да си спомня дали съм я виждала. Никакъв спомен не изникна в съзнанието ми. Сигурна беше първокурсничка, а аз рядко засичах някого от тях. Все пак бях в колежа вече три години и съм сигурна, че ако беше от по - горен курс щях да си я спомням. Отново отпих от шампанското от обходих с поглед залата след, което върнах погледа си върху брионетката.
- От колежа ли си?

[Erin Silver]

Бях забравила, че днес е Бала и дори не си бях приготвила тоалет, но трябваше да бъда там на всщка цена, защото, ако пропуснех още едно събитие организирано от Наоми Кларк, тя щеше да ме убие. Поразрових се из гардероба за да открия подходящ тоалет от предишни години и си приготвих възможно най-бързо. Когато пристигнах в залата вече имаше хора, но едва ли щяха да са достатъчно за Наоми. Започнах да се оглеждам за нея или Ани, въпреки че нямаше да ми е лесно да ги открия с тези маски, затова просто писах съобщение на Ани да ми каже къде точно се намира, ако вече е пристигнала. За щастие тя бе вече тук, не си ми искаше да съм сама. Запътих се към бара и вече не ми бе трудно да открия приятелката си, тя разговаряше с някакво момиче, което беше непознато за мен.
-Здравейте, момичета! -казах аз с усмивка и прегърнах Ани.
Видях, че тя държеше чаша с шампанско, затова побързах и аз да си взема.
-Как си прекарвате? - попитах ги и отпих от пенливата течност.

[Annie Wilson]

Тъкмо когато очаквах отговора на брюнетката телефонът ми извибрира. Силвър ме питаше къде съм. Значи все пак беше решила да дойде. Радвам се, че реши да се поразсее малко от грижите, които я бяха налегнали. Нямах търпения да я видя. Едно познато лице сред морето от непознати. Броени минути след смс-са пристигна и самата Силвър. Отвърнах на прегръдката и и се усмихнах широко.
- Здравей Силвър! Радвам се, че все пак реши да дойдеш. Бих ви запознала, но дори аз все още не знам коя е тайнствената дама.
Казаха аз с усмивка на лице и посочих тайнственият ни спътник. Съвсем бях забравила да я попитам за името! Днес бях доста разсеяна. Не само днес. Винаги бях такава, но напоследък се засили.
- Чудесно. Балът си е точно стил Наоми. Изтънчено и елегантно. Ти какво мислиш?
Наистина си личеше, че Балът е дело на Наоми. Беше точно в нейн стил. Тя беше прословута с нейните партита и всеки път надминаваше себе си. Въпреки че много бих се радвала тя също да се присъедини към нас.

[Naomi Clark]

Сутринта започна напрегнато и то в тъмни зори. Не обичах да ставам рано, но днес беше деня на прословутия бал с маски- събитието, с което смятах да блесна. Като цяло целият замисъл беше много амбициозен, но аз знаех, че ще се справя. Трудностите никога не са ме плашели, а само амбицирали. Въпреки хвърлените усилия последните два дни, доста от работата не беше свършена, а помощният персонал беше набор от куп мързеливи хора, които само се чудеха как да се скатаят от работата. Цялата тази обстановка ме изнервяше и на няколко пъти ми се наложи да повиша тон. Залата още изглеждаше невзрачно, въпреки че декораторите бяха пристигнали преди час. Хората от кетъринга също се бавеха незнайно къде. Като цяло нещата отиваха на зле, а като погледнах часовника си вече беше около 2 часа. В съзнанието ми започна да прониква неканената мисъл, че нещата няма да са готови на време и в край на сметка хората ще присъстват на първото провалено парти на Наоми Кларк.
Вече бях започнала да изпадам в нервна криза, че всичко се обърква все повече, но за моя радост Ани се появи. Нейната поява беше като балсам за изтерзаното ми съзнание- най-накрая един човек, на който можех да имам доверие и да съм сигурна, че ще ми помогне пълноценно. С нейна помощ нещата потръгнаха и съвсем скоро приготовленията бяха почти привършени. Оставаха някои малки детайли, но беше време и аз да се приготвя. Все пак исках да съм в залата половин час по-рано за да направя последен оглед на всичко.
Времето наистина беше напреднало, затова нямах време за продължителна вана и глезене. Задоволих се с един душ, след който ловко и бързо нанесох грима върху лицето си. Не исках да прекалявам много с макиажа, затова се доверих на добрия стар опушен грим и лека спирала. За косата си отделих малко повече време, но все пак след около половин час изглеждах задоволително и облякох роклята си. Не бях избрала нищо крещящо, макар че всички очакваха да се поява в такава светлина. Роклята ми беше семпла и дълга в черно и бяло. Сложих доминото си и веднага отидох в залата.
Погледа ми веднага се впусна в обстойно изследване на помещението и не можех да отрека задоволството си. Всичко изглеждаше изрядно. Някои от гостите вече бяха пристигнали, но аз все още не можех да се настроя на вълна купон. Все още имах да изглаждам някои малки проблеми с организацията, които ме забавиха изненадващо много.
В край на сметка след час вече можех и аз спокойно да си взема чаша с шампанско и да се огледам наоколо. Погледа ми веднага фиксира Ани в тълпата. Беше застанала до стълбите със Силър и някое непознато момиче. Бързо се придвижих към тях и с удоволствие седнах на едно от стъпалата. Цял ден не бях подвила крак и сега това беше единственото, което исках- да поседя няколко минутки ида побъбря с приятелки.
- Момичета надявам се партито да ви хареса- усмихнах им се аз. Знаех, че думите им са излишни и всичко е перфектно, но също така се нуждаех от именно тяхното одобрение. Мнението на другите не ме интересуваше, но приятелките ми бяха най-големия съдник и вярвах, че ще бъдат искрени с мен.
Погледа ми попадна на непознатата брюнетка. Не я бях засичала до сега. Сигурно беше нова, но не можех да бъда сигурна в това. В последно време животът минаваше сякаш покрай мен и аз не обръщах прекалено много внимание на заобикалящите ме хора и среда.
- Струва ми се, че не се познаваме. Аз съм Наоми - усмихнах се приятелски към нвпознатата и отпих от студеното шампанско.

[Erin Silver]

Изглежда Ани също не познаваше момичето, защо каза, че не м0оже да ми я представи понеже тя самата още не е научила името ѝ.
-Разбира се, че ще дойда. Не бих го пропуснала. -отвърнах на Ани.
Точно, когато се канех да изразя мнението си за Бала се появи самта Наоми, която побърза да седне на стълбите. Горката, сигурно беше изтощена, знаех каква перфекционистка е и сигурно не е седнала цял ден, за да се увери, че всичко ще е идеално за вечерта.
-Всичко е перфектно, Наоми! -казах и ѝ се усмихнах - Кога Наоми Кларк е организирала събитие и то не е било впечатляващо?
Това си беше чистата истина, нямаше по-добра от приятелката ми в тази област. Тя самата също не познаваше тайнственото момиче, затова ѝ се представи. Погледнах към брюнетката, очаквайки да чуя името ѝ.

[Брук Дейвис]

Момичето ми се усмихна и също ме поздрави.
-Аз съм Брук-казах и също се усмихнах. Попитаме да ли съм от колежа.
-Да, първи курс, сигурно си личи казах и вдигнах рамене. Всъщност не познавам никого тук и се надявах да срещна нови хора и да се забавлявам.
-Ами ти?Тук ли учиш?Каква специалност си?-все скучни и обикновени въпроси, но все отнякъде трябваше да се започне.
Докато си говорехме телефонът на Ани звънна и след малко към нас се присъедини още едно момиче. Навярно нейна приятелка.Търпеливо изчаках да ме представят.
Момичетата започнаха да си говорят техни си неща. Е, разбира се защо ли очаквах да говорят с мен, тъй като не ме познаваха. Е, все пак може би бях много нетърпелива по отношение на завързването на приятелства. Надявах се, да срещна хора, които също като мен да обичат да се забавляват. Не след дълго към нас се присъедини и друго момиче-висока, руса и както се виждаше с доста самоуверена походка.
"Момичета надявам се партито да ви хареса"-каза тя и след това погледна към мен. Не я познавах, но изглежда тя познаваше почти всички, защото покрай нас постоянно минаваха и други студенти и все повтаряха "Здравей Наоми", "Как си Наоми" и т.н. Усмихнах се сама на себе си. Държеше се сякаш всичко и принадлежеше, сякаш беше съвсем на мястото си-естествена и усмихната.
-Страхотно е-отговорих. Не знам кой е сътворил всичко това, но страшно ми допада. Обстановката е класа над това, което съм си представяла за колежански купон. Просто е много далеч нали знаете от обикновеното-казах и се огледах наоколо.
Залата блестеше.
В този момент новодошлата се обръна към мен и ми загавари.
"Струва ми се, че не се познаваме каза."
-Брук Дейвис отвърнах и й подадох ръка. Усмихнах се. "Дейвис Интернейшънъл"-ако сте чули-добавих. Баща ми притежаваше най-голямата компания, занимаваща се се с кетърниг, доставяне на украси за партита и интериорен дизайн. Всеки организатор би дал мило и драго да работи с него.
Тогава се обърнах и към другто момиче-дребна брюнетка с къса коса.
-Брук, приятно ми е да се запознаем-казах.

[Annie Wilson]

- Ани. - усмихнах и се любезно когато ми се представи.
След като си побъбрихме и дойдоха и другите момичета тя се запозна и с тях. Направи ми впечатление опита да изтъкне произхода си, но не казах нищо. Забелязах, че гледа с подозрение нашата самовлюбена Наоми. Е все пак имаше пълното право да е такава. Беше преживяла прекалено много, но въпреки това винаги държеше главата си гордо изправена. Всеки когато съдбата я повалеше, тя се изправяше с нова мощ. По - силна и уверана от преди.
- Този въпрос е напълно излишен, honey! Всеки път надминаваш себе си.
След тези думи, доволно обходих залата с поглед. Наистина беше великолепно. Такава класа и стил можеше да сътвори само и единствено Наоми Кларк.
- Няма за какво да се притесняваш. Всичко е перфектно - побързах да я уверя, защото знаех, че за нея нашето мнение е важно.
Тя много добре знаеше, че всичко е повече от прекрасно, но все пак обичаше да я ласкаят.

[Рок Хауърд]

Боксовият чувал се залюля след поредния, тоест последния ритник. Рок свали ръкавиците и тръгна към банята. Докато чакаше ваната да се напълни, а той предпочиташе ваната пред душа, макар да я взимаше по-рядко отвори и прочете пристигналия предния ден и оставен на масата плик , който по липса на време не бе отворил. Вътре на красива картичка имаше покана за маскен бал.. Младежът влезе в готовата вана и се отпусна в топлата вода. Докато релаксираше се зачуди дали да не иде на бала, а той бе след няколко часа. Нашият колежанин по принцип рядко благоволяваше да се вясне на подобни събития, което не значи, че е някой краен интроверт, но понякога се случваше да ги посети. Реши да отиде. Стана и излезе от ваната. Момчето се облече набързо за в къщи, а впрочем родителското тяло пак отсъстваше – майка му във Вашингтон, а баща му в болницата, където със сигурност пак щеше да остане до късно. Това е да имаш родители работохолици. Та Рок се облече и си направи обилна следобедна закуска, която всъщност щеше и да е вечеря. Етикетът изискваше на бал, дори и маскен да отидеш добре нахранен, а там да си вземеш малко и естествено да внимаваш да не се напиеш. След като се нахрани, а междувременно си поигра с Томи, който после заспа, отиде в стаята си и отвори гардероба. Като облекло се спря на класическия смокинг, но реши да не слага папионка. Обаче маската... Беше готов да се обзаложи, че поне 90% от гостите ще са с домино. Не, че Рок имаше нещо против доминото, но то не е единствената маска. Така, че избра нещо друго. Вярно, придаваше му малко екстравагантен вид, само че това е подробност. Вече готов тръгна за мястото. Пристигна и си сложи маската на вълк. А след малко влезе в залата. Очите му бързо и все пак внимателно я огледаха. Да, той не беше на ти с модата и не разбираше много от интериор, ама все пак претендираше да има вкус. И обзавеждането определено му хареса. Момчето се огледа за някой познат, макар с всичките тези маски да бе малко трудно да кажеш познаваш ли някого.

[Eleanor T.]

Предишната вечер бях прекарала нощ типична за предишната Елинор. Все още си позволявах доста волности дори и да знаех до какво могат да ме доветът от личен опит. Все пак не можех постоянно да се правя на послушната дъщеричка..
Бях потънала в дъблок сън, когато оглушителен звук прониза тишината. Беше алармата, но бързо я спрях и заспах отново. Бях заспала прекалено късно, за да се прежаля за лекции пък и едвали имаше какво да правя днес. Така или иначе майка ми откри, че все още се скътавам в леглото и ме събъди с кресливия си глас. Станах едва-едва и се затъртих към банята, за да се скрия от потоците думи, които излизаха от устата на тираничната ми майка.
Заключих вратата и се топнах във ваната. Нямах представа колко е часът не ме и интересуваше. Отдадох се на топлата прегръдка на водата и имах чувството, че ще заспя отново. Имах чувството, че забравям нещо важно, но не можех да се сетя какво. Започнах да прехвърлям последните събития в отчаян опит да разбера какво ми убягваше. Припомних си предишния ден. Поредните скучни лекции, малоумните хора, който ме заобикаляха от всякъде и.. покана. Точно така. Балът. Също така Кристофър ми беше обещал да ме вземе, ако и самият той не беше забравил. Набързо излезнах от ваната, обгърнах се с мекият халат и забързах към стаята. Беше три и половина имах предостатъчно време. Слезнах набързо по стълбите като внимавах да избягвам обсега на нашите и си направих кафе набързо. Със скоростта на светлината се завърнах в стаята си и се помотах около час докато дойде време да се оправя.
За тазвечерното събитие бях избрала семпла рокля със строга кройка в черно и бяло. Беше дълга до коленете, с ръкави над лакътя и перфектно прилягаше на извивките на тялото ми. Черното преобладаваше, но имаше и бели ивици от страни, на ръкавите и на деколтето, което не беше нито много разголено, нито тип монахиня. Оставих косата ми да пада свободно по гърба ми. Накарай се заех с грима. Съвсем лек грим състоящ се от спирала, сенки за очи и балсам за устни. Маската беше черно домино с леко извити ъгли и семпла украса. Взех маската и чантичката си и се отправих надолу. Набързо изморморих "Довиждане" и побързах да излезна. Огледах се наоколо, но Крис още го нямаше затова зачаках търпеливо неговата поява.

[Christopher Pain]

Събудих се рано сутринта. Беше пет и половина, а аз си бях легнал към три. Така де.. бях се прибрал от Елинор. Боже какви работи можеше да прави тя дори и в полу-будно състояние. Стоях и гледах тавана, а часовника бавно цъкаше и ме дразнеше. Нямаше да се заспи отново. Просто се изправих и осъзнах, че съм чисто гол и със сутрешно събуждане на дадени части. Имах нужда от опресняваше на паметта за това веднага щом влязох в банята, завъртях крана за студена вода и ледените струй ме обляха. Подейства ми прекрасни и успокой хормоните ми. Явно бях сънувал това, което бях правил. Взех сапуна и започнах да се търкам, като в момента в който преминавах от вратът към гърдите си ми присветна и отворих рязко очи. Балът. Побързах и се измих по най-бързият начин. Излязох от банята и дори не си сложих кърпа около тялото. Просто затичах към телефона си, като усетих че мокря тъчскрийна му, а така работеше по-зле. "Мамка ти" бяха точните думи, който се въртяха в главата ми, но не беше за дълго. Накрая натиснах зелената слушалка и започнах да набирам шефа си. След петнадесет минути уговаряне накрая се разбрах да ме пусне по-рано. Облякох си работния костюм, който беше по-семпъл и скучен и излязох от имението си. След половин час се намирах в адвокатската си кантора и се занимавах с документация, която ме отдели от нормалният свят..


Докато четях поредната глупост за това как жена биела мъжа си и той я съди погледнах часовника. Свършвах работа след час, но май забравях нещо. О, Боже! Елинор. Изхвърчах от стола си, като човек, чийто гащи горят и се отправих към гардероба си. Свалих всичко, което можех и останах само по боксерки. Мразех да съм с бельо за това свалих и тях. Взех парфюма си Хюго Бос - Джъст Дифърънт и се офъсках с него, като аромата му попи по тялото ми. Навлякох си черна риза, черен костюм и златния ми ролекс. Излетях от офиса и се озовах в Поршето си за нула време. Натиснах педала на газта, но уцелих червената вълна на светофарите. Накрая усетих че закъснявам и щом свих в алеята на къщата й я видях. Изглеждаше прекрасно, а аз спрях с пищеше на гуми. Излетях от вратата си и притичах от другата страна. Доближих се до нея и първото, което направих беше да и целуна ръката, а след това да я целуна страстно преди да й отворя вратата и тя да влезе в Поршето ми. Аз се върнах на шофьорското си място. Потеглих и докато се движехме към мястото, на което щеше да е балът я погледнах и й казах:
-Липсваше ми! - или по-скоро устните й.. след като спрях на финалното местоположение изтичах отново, за да отворя вратата й и подадох ръка на дамата си.. боже какво ли щяхме да правим тази вечер..

[Eleanor T.]

След броени минути забелязах летящата кола от завоя. Веднага познах, че това е Крис. Нямаше кой друг да е. След секундь вече беше заковал колата пред мен придружен от недоволния писък на гумите, които оставиха диря след себе си. Наблюдавах го как препуска все едно го гонеше някакъв звяр. Плъзнах погледа си по тялото му, за да мога да го огледам докато той приближаваше като светкавица. Личеше си, че отново беше "забравил" да си сложи бельо. Въпреки това изглеждаше прилично. Добре де.. беше доста секси.
Когато пое ръката ми и я приближи до устни си вече не можех да сдържам смеха си. Но преди да имам някакво време да реагирам той вече беше впил устни в моите. Целувката му ми напомни за снощната нощ и сладки тръпки преминаха по цялото ми тяло. Усмихнах се самодоволно и се качих в отреденото ми място.
- Липсваше ми - каза той като ме погледна със същия този поглед с който ме гледаше вчера.
- Вързах ти се да знаеш - засмях се аз в отговор. Не му липсвах аз, а нещо друго. Трябваше да призная, че нямах нищо против. Той ме връщаше към старите ми навици, който ми бяха до болка познати и толкова много ги обичах.
Не след дълго вече бяхме пред колежа и той отново реши да се прави на джентълмен. Тази роля му допадаше доста. Поех ръката му и излезнах от колата. Той сви ръката си, а аз умело пъхнах своята под неговата. Заедно поехме към залата. Когато влезнахме останах смаяна. Беше доста красиво и аристократично. Тук се чувствах с един век назад! Въпреки че едвали щях да се наслаждавам дълго на красотата на залата преди да се впуснем в издирването на някоя стаичка, Крис въобще не беше от търпеливите. Наблизо минаваше келнер с поднос пълен с чаши. Бързо поех две чаши шампанско и подадох едната на Крис.

[Christopher Pain]

Щом поех чашата се усмихнах доволно. Чукнах моята в тази на Елинор и й казах:
-Добре де.. липсваше ми допира на устните ми до твоите.. - и след като се наклоних напред прошепнах в ушето й:
-срамни.. - самодоволната ми усмивка се появи, а щом се отдръпнах отпих от чашата си. Направо си изпих всичко и оставих чашата на един поднос. Направих няколко крачки и тя усети как тялото ми се намира зад нейното. Плъзнах ръце по кръстчето й и се притиснах в нея или по-скоро я придърпах към себе си:
-Какво ще кажеш.. да ме разведеш из колежа си? - доближих устни до кожата й, но не я целунах. Просто тя усети топлият ми дъх, който се разпространи по кожата й:
-Спомняш ли си снощи, докато ти стоеше разкрачена на масата в имението ми и ме командваше какво да правя? - исках да я накарам да се подмокри само от мислите за снощи:
-А спомняш ли си какво правихме след това - леко гризнах ушето й, но след секунда просто спрях. Замръзнах на място и прошепнах това, което бушуваше в тялото ми:
-Желая те! - не знам защо, но просто умирах да я имам още тук и сега..

[Eleanor T.]

Отпих малка глътка от шампанското, но при уточняването на кои точно устни едва задържах течността в устата си. Заставих се да преглътна и сподавих смеха си в лек кикот. Погледнах към него и му отправих самодоволна усмивка след което отново отпих глътка от сладникаво-горчивата течност.
Съвсем скоро усетих тялото му зад моето. В следващия миг вече усетих настойчивите му ръце върху тялото ми. Леко ме придърпа към себе си така че да мога да усещам топлият му дъх върху кожата си, което накара тялото ми да тръпне в очакване. Парещият му дъх и нетъпреливите му ръце ме пренесоха на друга планета. Дори не чувах какво казва.
- Мхм.. - промърморих аз без да съм сигурна на какво се съгласявам.
Набързо допих чашата си и я оставих върху подноса на един преминаващ келнер, който ни гледаше подозрително, а аз просто му отправих най-любезната си усмивка.
Знаех, че ако се поддам на желанието можеше да има фатални последици. Също така усещах, че съвсем скоро мислите на Крис ще са достъпна гледка за всички.. Поех дълбоко дъх, за да се отърся от транса в който бях изпаднала и ловко се извърнах с лице към него.
- Защо ли си мисля, че имаш предвит, че изгаряш от желание да танцуваш? - прехапах леко долната си устна и вперих поглед в него. Можех да забележа, че не е особено доволен, но тук не беше най - подходящото място за.. забавления.

[Christopher Pain]

Засмях се и й казах:
-Нали знаеш че можеш да бъдеш откровена с мен и просто да ми кажеш, че не искаш да правим нищо, а не да ме отрязваш с номерца? - гледах я право в очите, а след това се доближих още повече и просто я целунах, като нямаше никаква страст и желание за секс в това. Просто докоснах устни с нейните и се отдръпнах:
-Да танцуваме! - след тези думи закрачих след нея към дансинга и накрая се озовахме по средата на други танцуващи двойки. Прегърнах дамата си, като плетох пръстите на лявата си ръка, с пръстите на нейната дясна, а моята дясна се озова на кръстчето й. Започнахме да се клатим бавно в ритъма и прошепнах в ушето й:
-Аз съм човек.. нищо няма да ми стане, ако не правя секс тази вечер така че можеш просто да ми го кажеш, а не да измисляш причини, но да.. мисля че няколко танца ще ни дойдат добре.. - продължих да се движа заедно с нея и щях да се постарая тя да остане доволна от тази вечер.. все пак беше по-скоро нейна, от колкото моя.

[Eleanor T.]

Лека въздишка се изтръгна от мен, след като чух думите му. Май с него не можеше да се говори нищо друго освен истината. Никакви долни номерца и овъртания. След малко се наведе и леко докасна устните ми с неговите. Съвсем леко, като крила на пеперуда. След като отпрови поканата си, се завъртях на токовете си и се отправих към дансинга.
Когато стигнахме да крайната цел той пое дясната ми ръка, като я преплете с лявата си, а дясната постави на кръста ми. Но свои ред аз поставих свободната ми ръка върху рамото му и започнахме леко да се носим в такт с музиката. Топлината му обгръщаше тялото ми, а около нас беше препълнено с други хора, които бяха застинали в същата поза. Не след дълго той леко се наведе и зашепна в ухото ми.
- Знам, че си човек. Не винаги човек трябва да казва всичко в прав текст, господин Пейн. Съгласна съм с теб относно танците.
След думите ми се отделих от него като не изпусках ръката му и леко се завъртях, след което се върнах към предишната ми позиция.
- Все пак не искам да съм в центъра на секс скандал. Само това остава и излитам от тук.
Беше ми писнало да се пазя от всичко, но не можех да се върна към старите ми навици с пълна сила.

[Christopher Pain]

Танцувахме бавно и нежно. Това бяха красиви танци. Продължавах да се клатя във ритъма заедно с нея и се радвах на приятния разговор:
-Е.. вярно е, че съм доста ненаситен и трудно се излиза на глава с мен. - след тези думи ръката ми, която беше на кръста и нежно се плъзна надолу и докосна дупето й. Когато ме изгледа странно се усмихнах и й казах:
-Какво.. трябва да взема максимума от това, което мога да получа - след тези думи се притиснах леко в нея и доближих устни до ушето й:
-Но трябва да си признаеш, че ако имаме публика се възбуждаш много повече.. - ръката ми леко сви пръстите си и тя усети леко стискане в дупето, а след това отново ги отпуснах. Усмивката ми беше доволно и попитах:
-Какво ще кажеш някой път.. да отидем на кино и.. в тъмното да правим разни работи.. - след като казах това се усмихнах доволно и допълних:
-А може и да не е на .. тъмно - и преминах с език по устните си. Знаех, че тази вечер няма да правим нищо, но пък исках да я накарам поне да усети лек полъх на възбуда и мисълта с която да се събуди на сутринта да е за мен..

[Eleanor T.]

Обожавах да танцувам. А приятната компания допълваше идилията. Наслаждавах се на грациозните движения. Когато танцувах се чувствах като малко дете. Безгрижна и уязвима. Далеч от проблемите и всичко през, което бях преминала.
Отново бях откъсната от света и не бях чула какво ми говори затова леко се сепнах като ръката му обви дупето ми.
- Ммм.. не бих отрекла, но въпреки това едва ли ще извлечеш много.
Пръстите му леко се свиха и дишането ми се ускори. Усещах растящото напрежение в себе си, но впрегнах цялата си воля, за да се увладея.
- За киното не бих отказала.
Усещах как дъхът ву галеше кожата ми и настръхнах от удоволствие. В същия момент когато ме погледна, прокара език по устните си, което ме накара да потрепна. Леко се приведох и устните ми леко докосваха меката кожа на врата му.
- Не мога да отрека, че имаш доста.. приятни идеи.
Прошепнах го достатъчно силно, за да може да ме чуе и леко дразнех кожата му с допира на устни си. Леко грезнах ушето му и отново се отдалечих от него, завъртайки се грациозно.

[Christopher Pain]

-Обещавам ти, че ще те измъча тази вечер! - след тези думи я придърпах обратно към себе си и крачето й се озова между моите:
-А и.. аз знам какво обичаш. - след тези думи моите устни издразниха вратлето й, като го целунаха нежно и тя усети лекото боцкащо чувство, преди да се отдръпна. Ръката ми нежно масажира дупето й отново, като тя усети този път как добавих едно въртеливо движение. Накрая просто се отърках в нея. Усети го през панталона как премина по крачето й и докосна неща, който тази вечер бяха забранени. Устните му продължаваха да стоят близко до вратлето й но накрая се покатериха нагоре и отново и дадох достъп до кожата ми. Можеше да ме целува и дразни колкото иска. Аз просто се усмихнах и й казах:
-Виждаш ли каква си.. не искаш да правим нищо, а само ме целуваш и дразниш.. и сега ще стоя с опъната палатка без да имам право на нищо.. имаш ли идея как да .. охладя страстите или ще трябва аз да измислям как да ми помогнеш да премахна този проблем.. все пак.. по твоя вина е..

[Eleanor T.]

- Внимавай със заплахите, за да не излезнеш ти потърпевшия.
Наслаждавах се на сладките му целувки. Изпълваха тялото ми с изпепеляваща жар. Връщаха ме към младите ми години когато още бях като муха без глава. Той провокираше всичко лошо в мен и това ми харесваше. Освобждаваше оново, което се опитвах да прогоня от себе си, но най- лошото беше, че на мен ми харесва и нямах нищо против. Леко потърках приятната издутина с крака ми. Знаех, че всяко докосване там го побърква.
- Сигурен ли си, че искаш да ти помогна? - погледнах с дяволит пламък в очите.
Нямах намерение да му помогам, а да го побъркам. И пак щеше да остане на сухо. Усмивка пропълзя на лицето ми и прокарах ръка в джоба на панталоните му. Вече бях забелязала, че бельото му липсва и щеше да е дори по лесно. Нежно започнах да милвам скритото зверче като ловко прикривах движенията си. Надявах се той да не се издаде, защото бях сигурна, че никой няма да забележи лекото помръдване на ръката ми. Забавлението ми продължи няколко миниту докато усетих, че вече е към края. Светкавично отдръпнах ръката си и се поклоних леко.
- Благодаря за танца, господин Пейн.
С тези думи се оттеглих от дансинга и се кикотех доволно. Отправих се към бара и си взех още една чаша шампанско. Обърнах се с гръб към бара и лежерно подпрях гърба си докато отпивах глътка от шампанското и обхождах залата с поглед.

[Naomi Clark]

Партито беше в разгара си. Все повече и повече гости идваха, а на мен ми идеше да крещя от радост. Нямаше съмнение, че повечето от тях не биха пропуснали парти на Наоми Кларк, но все пак аз продължавах да се съмнявам леко и се радвах на всеки един новопристигнал. Погледа ми гордо се зарея из залата. В край на сметка всичко се беше получило както трябва и бях изключително доволна от себе си.
След кратките си размишления предимно за моята особа и пожънатия успех на партито, най-накрая се завърнах в реалността. Усмихнах се на момичетата и се заслушах внимателно в думите на непознатата брюнетка. По-голяма част от казаното го бях изпуснала, но все пак в общи линии схванах смисъла. Разбрах, че се казва Брук Дейвис. От къде ли ми беше познато това име? След няколко секунди в мозъка ми изникна името "Дейвис Интернешънал". Ама разбира се. Как можах да не се сетя по рано. Със сигурност фирмата беше на родителите й, а и тя не се срамуваше да парадира с това. Трябваше да подържам приятелски отношения с нея, защото със сигурност исках да ползвам услугите на фирмата на баща й за следващото си събитие.
- Приятно ми е, Брук- чаровната ми усмивка веднага цъфна на устните ми, преди да се обърна към приятелките си - Радвам се, че ви харесва. Все пак вие сте почетните ми гости и е важно да се почувствате добре.
Наистина беше така. Преди всичко правех това парти, за да мога да събера приятелите си на едно място, защото в последно време това все не ни се отдаваше. За жалост обаче тук бяха само Ани и Силвър. Лиам отново се губеше някъде, а от Адриана нямаше и следа. Бях изключително разочарована от тях двамата. Те бяха наясно колко важно беше това парти за мен.
Всичките тези мисли ме разстройваха и в край на сметка реших, че е по-добре да се разходя наоколо да огледам дали всичко беше наред. С усмивка на лице се извиних на момичетата и поех из залата, заемайки се с ролята си на организатор. На пръв поглед всичко изглеждаше добре. Чашите на гостите бяха пълни, келнерите се разхождаха да предлагат леки закуски, музиката беше на ниво. Единственото което ми оставаше беше да се усмихвам и кимам на развълнуваните гости. Една част от тях не познавах, други бяха успели да се скрият доста добре зад маските си, но една блондинка на бара познах на секундата. Не се и съмнявах, че Елинор ще присъства, но въпреки това в мозъка ми изникна паническа мисъл. Само дано Розали не решеше да се появи. Не исках двете да ми съсипят партито. Вече почти всички бяха чули за боя, който си бяха спретнали преди няколко седмици. Не исках това да се повтори и сега, но познавайки пламенния характер и на двете беше по-добре да се подсигуря и да се уверя, че дори и Роуз да дойде, двете с Елинор няма да се доближават една до друга.
С бърза и уверена крачка се приближих към нея, а на лицето ми грееше усмивка.
- Радвам се да те видя, Ели. Бях сигурна, че ще дойдеш. Надявам се партито да ти харесва. - изрекох бързо задължителните любезности, макар че в случая те бяха напълно искрени, след което се пресегнах и си взех още една чаша шампанско.

[Christopher Pain]

Това си беше толкова гадно. Все едно да ти подарят малко сладко кученце и след това да го убият пред очите ти. Точно в момента, в който щях да и кажа колко много ще получи в замяна Елинор реши да избяга. Останах.. с празнота вътрешно и знаех, че тя няма да се върне. За това и аз я последвах. Видях я на бара, а до нея беше един познат за мен човек. Преглътнах и се доближих до тях, като щом Наоми ме погледна аз веднагически и откраднах ръчичката, за да я целуна:
-Приятно ми е да ви срещна на такова изискано парти! - след което погледнах към Елинор. Доближих се до нея и тя чу как прошепнах в ушето й:
-Ти може и да не искаш да прекараш вечерта с мен, но съм сигурен че в тази зала има други жени, които ще го направят! - след което леко се отдръпнах и погледнах домакинята:
-Дами! Оставям ви сами, а аз отивам да намеря нещо... за хапване! - усмивката ми беше доволна и знаех нещо.. някой тази вечер щеше да ревнува, но си заслужаваше това.. все пак бях Скорпион, а тя ме настъпи по опашката и сега щеше да си го получи.

[Eleanor T.]

Отпих глътка от шампанското и продължих малкото ми разследване на залат. Всичко беше доста изискано и елегантно. В стил Наоми. Огледах гостите наоколо. Всички бяха или по двойки или на групички, а тук-там имаше по някой, който се оглеждаше нервно. Залата беше пълна с всякакви разновидности на маски, но повечето бяха с домино.
Докато се оглеждах наоколо видях, че Наоми се приближава към мен и и се усмихнах широко. Толкова се радвах да я видя.
- Наоми! Аз също се радвам да те видя. Знаеш, че никога не бих пропуснала твое парти и бих казала, че това е по-великолепно от всички предишни взети заедно!
И наистина беше така. Наоми никога не разочароваше своите гости. Отпих още една глътка от шампанското и тъкмо се канех да я разпитам какво ново има при нея от последната ни среща, когато дойде Крис.
Поздрави Наоми и се наведе, за да прошепне нещо. След думите му неволно се засмях, но не му отговорих нищо. Щях да го оставя да си мисли, че ревнувам. Имах намерение тази вечер да си прекарам чудесно и така щеше да бъде.

[Sponsored content]