Pain Mansion

[Christopher Pain]

[Christopher Pain]

Това, което получи беше бавно отваряне на скърцащата порта, а щом икономката, която беше възрастна жена с червена къдрава коса, я погледна каза:
-Заповядайте влезте. Вторият етаж е празен и господаря ви очаква! - след тези думи вратата след Кларк беше затворена и възрастната жена се оттегли. Пред нея стоеше огромното стълбище на имението и видя само една сянка, която се подаде. След секунда се чуха стъпките, който слизаха по стъпалата и тя видя своят адвокат в друга светлина. Облечен със спортни дрехи и тениска, която беше по-прилепнала и от ризата той стоеше и я гледаше отгоре. Преглътна тежко и каза:
-Извини ме.. просто не съм свикнал да имам гости и може да е малко разхвърляно! Заповядай в.. дома ми.. кабинета ми.. или както искаш го наречи.. - щом момичето изкачи стълбите тя видя огромна стая, която служеше за кабинет, а вътре.. много документи. И на средата на бюрото купичка с овесени ядки. Крис премина покрай нея и й каза:
-Извинявай.. просто обичам да хапвам докато чета..

[Naomi Clark]

Наоми се усмихна на икономката и прекрачи прага. Не беше нужно да обяснява. Явно вече я очакваха. За нейна радост Пейн беше изпълнил изискванията й за пълна дискретност и жената почти веднага се оттегли. Погледа на Кларк се спусна изучавайки наоколо. Вътрешността на имението беше дори по-зашеметяваща от външността му. Високите тавани и огромното стълбище говореха за класически стил, а всичко наоколо беше обзаведено с вкус.
Преди да успее да направи каквото и да било по стълбите слезе собственика. Блондинката веднага забеляза, че това вече не е сериозния адвокат от кантората, което я устройваше перфектно. Така щеше да може да се отпусне повече и да говори свободно.
- Чудесен дом- усмихна се чаровно Кларк на домакина качвайки се спокойно по стълбите. На втория етаж я очакваше още една изненада- офисът на адвоката. Беше наистина огромна стая, а бюрото в средата беше отрупано с документи. Цялото това наличие на книги противоречеше на ежедневното облекло на собственика. Наоми мислено отбеляза, че при други обстоятелства никога не би повярвала, че именно този млад мъж е толкова известния адвокат Пейн.
- Не се притеснявай. И аз понякога обичам да похапвам по време на работа - Русокоска се настани на едно от креслата, без да почака втора покана. Преминаването от вие на ти беше внезапно, но така повече допадаше на Наоми. Не беше свикнала да се държи официално с някого. Тя беше непринуден и спонтанен човек и обичаше да общува свободно с хората, а не според някои граници или норми наложени бог знае от кого.
- Надявам се да си успял да прегледаш документите, които ти дадох.- На Наоми й беше приятно да си бъбрят на странични теми, но тя не трябваше да забравя за какво все пак беше дошла тук, затова се опита да се съсредоточи върху належащите проблеми.

[Christopher Pain]

Явно тук тя се чувстваше по-спокойна. Кристофър се настани на мястото си и потупа папката с документите й:
-Прегледах ги набързо и забелязах, че вече имаш доста косвени доказателства, така че делото ще е лесно, но ми трябват показанията ти на запис за това ще те снимаме, като те оставим анонимно лице и няма да се виждаш.. Ще се чува само глас и някаква фигура - след тези думи той взе купичката си и плъзна лъжицата в с ръка, като събра мляко и купчинка с овесени ядки. Отвори уста и пое това, което си беше събрал. Започна да дъвче и преглеждаше една от страниците:
-Та.. искам да ми разкажеш всичко подробно. - след като вдигна поглед и срещна този на момичето поклати глава и каза:
-Така де.. искам да го чуя от теб, а не да го виждам на хартия. - започна да се храни спокойно, докато чакаше обяснението й, но както всеки работещ и той имаше лоши дни и щом една от лъжиците, които беше загребал се изля върху тениската му той остави купичката на бюрото. Изправи се и с пръсти премина по петното. Изцъка и каза:
-Не спирай! - след това ръцете му се плъзнаха по тениската и след секунда пред нея той стоеше полу гол. Преглътна и огледа тениската си. Захвърли я настрани и тръгна към стаята си, като се спря:
-Така де.. ще те изчакам да свършиш историята и след това ще се облека! - застана изправен пред бюрото. Скръсти ръце пред гърдите си, като мускулите му изпъкнаха и зачака да чуе цялата история.

[Naomi Clark]

Наоми болезнено преглътна. Не й беше лесно да говори на тази тема, но адвоката искаше да чуе цялата история. Толкова дълго време я беше крила дълбоко в себе си, опитвайки се да забрави, а сега трябваше да си припомни всяка една подробност. Беше й трудно, когато трябваше да разкаже на момичетата, а още по трудно щеше да й бъде да сподели всичко на някой непознат, макар и това да беше адвоката й.
Кларк с усилие преглътна и започна разказа си:
- Всичко се случи преди 5 години. Имахме празненство в гимназията, а аз бях организатор и трябваше да остана до последно...И бях останала сама с него..И той се възползва от този факт- русокоска с усилие изричаше думите. Толкова много време беше минало от тогава, но все още помнеше всичко все едно беше вчера. Никога нямаше да забрави неговите думи "Кой ще ти повярва, ако се оплачеш".
Блондинката се опитваше да намери думи, с които да предаде най-добре станалото, но не й беше лесно. В следващия момент, Пейн се окапа и реши да свали блузата си, което беше доста разсейващо за госпожица Кларк. Колко и да й беше трудно тя отклони поглед от добре сложеното тяло на Крис и се опита да се съсредоточи, но не й се получаваше. Тогава се прокашля леко и каза:
- Извинявай, може ли чаша вода, преди да продължим.

[Christopher Pain]

Кристиян я погледна и каза:
-Да.. разбира се.. - изтича извън кабинета и след това се върна не само с бутилка студена минерална вода, но и студен чай, сок от кайсия и сок от праскова. Остави ги на бюрото и каза:
-Явно си изживяла нещо много тежко. Нежно и красиво момиче като теб.. - ръцете му преминаха по раменете й и нежно ги погалиха, а след това пръстите му се впиха в тях. Започна да я масажира нежно и продължи да говори:
-Напрегната си! Това не ми харесва... трябва да се отпуснеш - продължи да я масажира и когато усети леко изтръпване на удоволствие от нея той завъртя стола й така, че да е лице в лице с него и й каза:
-Вярвам ти! Аз ти вярвам и ще ти помогна да тикнем този негодник зад решетките! - след тези думи се изправи и не осъзнаваше, че тя може да се наслади на полуголото му тяло от доста близко:
-Е? А.. какво искаш за пиене? - и зачака отговора й, докато наблюдаваше как очите й го изпиват и явно в момента тя вече не изпитваше жажда..

[Sponsored content]