Адвокатска кантора "Пейн"

[Christopher Pain]

Намираща се в центъра на града сградата на адвокатската кантора на гн. Пейн беше една от най-известните за всички хора, който имаха нужда от адвокат..

Spoiler:

[Christopher Pain]

Бавно отворих очи и разбрах, че часът е девет. Алармата на часовника ми пищеше, все едно някой забива пирони в главата ми, а аз.. аз трябваше да на работа. Изправих се от леглото си и първото нещо, което направих беше да посетя банята си. След като излязох свеж от там веднага облякох костюма си и се запътих към кухнята, където ме чакаше готова закуска:
-Благодаря ти, Дорис! - отговорих на прислужницата си и тя се оттегли, за да се нахрани. Целия персонал се хранеше с мен или когато пожелае. След като закусих излязох навън и видях Ролс Ройса ми да ме чака, а до него Симон стоеше гордо изправен. Отвори ми колата с думите "Добро утро, господин Пейн" и ме откара до кантората ми. Щом се намирах там се срещнах със секретарката си Рейчъл, която ми обясни графика ми. Настаних се зад бюрото си. Взех едно от онези меките топчета и започнах да го стискам, когато телефона ми звънна. Натиснах един бутон и Рейч ми каза "Има една жена, която иска да се срещне с вас, господин Пейн":
-Нека влезе! - отговорих кратко и ясно. Връзката от другата страна прекъсна, а вратата на кабинета ми се отвори и от там влезе..

[Naomi Clark]

Денят започна като всеки друг, но Наоми знаеше, че днес не е обикновен ден. Най-накрая щеше да се срещне с прословутия адвокат, който толкова много хора й препоръчаха. Беше чувала доста добри отзиви за него, но най-важното беше, че е дискретен по отношение на делата, с които се захващаше, а за блондинката дискретността беше на първо място в този момент. Кларк доста време се беше чудила дали си струва да започва това дело, от което може да пострада и нейната репутация, но в край на сметка не искаше на онзи мръсник да му се размине. Вярно е, че тя първа беше започнала подмолната игра, но това не му даваш право да постъпва по този начин.
Блондинката можеше още дълго да продължи да разсъждава по този въпрос, но вече закъсняваше за срещата затова се стегна и се надигна от леглото. Взе си един бърз душ, след което прилежно се облече и гримира. Уговорката с адвоката беше за 10 часа и Наоми с бърза крачка излезе от къщата и се качи в сладурската си розова кола.
Докато шофираше към центъра на града Кларк отново се отдаде на мислите си, но този път те поеха в различна посока. Не и беше много приятно да се среща с адвокати и други хора с подобни професии. Винаги бе смятала, че теза са скучни дядовци, живеещи единствено със своите книги и закони. С такова впечатление беше останала от срещите на баща си с юристите му. Тези срещи винаги бяха изключително скучни и Наоми се чудеше защо баща й винаги я водеше с него.
Неусетно блондинката беше стигнала до високата лъскава сграда, в която се намираше кантората. Кларк паркира колата си и след няколко минути, които й се сториха цяла вечност,тя вече стоеше при секретарката на г-н Пейн, очаквайки той да я приеме. Момичето доложи за нея и след няколко секунди, Наоми вече прекрачваше прага на изискания офис.
- Здравейте. Аз съм Наоми Кларк. Имахме уговорена среща за 10 часа. - блондинката се усмихна, оглеждайки интериора на просторния кабинет. Всичко беше изпипано и с вкус и не съвпадаше с представата й за скучен офис. Едва тогава погледа на госпожицата спря на адвоката. Тя очакваше да види някой съсухрен старец, но вместо това пред нея стоеше мъж в разцвета на силите си, при това изглеждащ доста привлекателно. С мъка Наоми скри изненадата си, прикривайки я с чаровна усмивка.

[Christopher Pain]

Кристофър видя младата дама, която прекрачи прага му. Отдавна не беше имал толкова красива клиентка, а тази.. тази му се стори изненадана от това, което вижда. Той се усмихна и каза:
-Здравейте, госпожице Кларк! - след тези думи се изправи и притича до стола, който се намираше пред бюрото му. Придърпа го така че тя да се настани удобно и щом момичето вече беше седнало той притича обратно на своя стол. Преди да седне свали сакото си и остана само по риза, която прилепваше по тялото му. Преглътна и допълни:
-Така.. аз съм Кристофър! Кристофър Пейн! - след тези думи той взе една химикалка и започна да тропа с нея по бюрото си, като попита:
-Мога ли да знам какво ви води насам? - бавно придърпа очилата си и ги положи на главата си, като сега вече виждаше перфектно и ако тя му предложеше някакви документи щеше да прочете всичко. Явно днес деня започваше добре. Надяваше се да помогне на младата госпожица и да я спаси от проблемите й. Все пак беше най-добрият адвокат в града..

[Naomi Clark]

Наоми с удоволствие се настани на предложения й стол. Тя закачи чантата си на облегалката, но преди това бързо извади дебела папка с документи и я остави пред себе си. тези няколко действия макар и прости, й позволиха да нормализира дишането си и да се съвземе от изненадата си. Наистина не беше очаквала адвоката да е толкова млад и привлекателен и  в момента се замисляше дали беше най-добрия избор. Случаят, за който го търсеше беше изключително деликатен и блондинката беше леко смутена, че трябваше да говори пред него. Със сигурност пред някой сбръчкан дядка щеше да й е по-неудобно, но все пак все още се колебаеше дали да не се откаже от делото.
Кларк остави дебелата папка пред себе си и постави небрежно ръцете си отгоре. Погледа й се плъзна към Пейн и инстинктивно му се усмихна преди да се съсредоточи и да говори по същество.
- Вижте, господин Пейн. Случаят е наистина деликатен и има нужда от пълна дискретност поне за сега- Наоми вече се беше взела в ръце и се беше съсредоточила върху причината, за която беше дошла тук. Младият мъж й вдъхваше доверие, но все пак тя беше длъжна да спомене за проблематиката на целия разговор. Ако се разчуеше каквото и да било цялата репутация на Кларк би рухнала, а и без това положението й беше в голяма опасност.

[Christopher Pain]

Кристофър се усмихна и каза:
-Предполагам сте чувала за това, че има дискретност клиент-адвокат и може да разчитате напълно на мен. Всичко, което се случи тук си остава в този кабинет. Това, което ми споделите няма право да бъде споменавано никъде.. дори със секретарката си няма да говоря за това. Може да ме наемете, като анонимен поръчител и аз ще направя всичко, за да разуча делото ви и да ви помогна да спечелите. - след тези думи той намести очилата си и допълни:
-Та, госпожо Кларк, искате ли да ми споделите за какво става въпрос, а аз ще разгледам документите или искате да го обсъдим на друго място. Мога да ви поканя в къщата ми. Там никой няма да разбере, че сме се срещнали и дори секретарката ми няма да разбере, че съм приел делото ви! - след тези думи той я погледна и забеляза лъчезарната й усмивка. Преглътна и допълни:
-Така де.. идеята ми е, ако искате да бъдем по-дискретни може да се срещнем по-късно в имението ми.. никой няма да разбере, че сте идвали да ме видите по-работа. - след тези думи той я загледа любопитно и почака да чуе отговора й. Камо ли че, не би отказал да остане в кабинета му и да си.. поговорят още..

[Naomi Clark]

Наоми изслуша с усмивка на уста думите на адвоката, като през цялото време кимаше замислено. Тя беше наясно с клаузите за поверителност, но все пак беше длъжна да предупредя, че очаквам всичко да остане в пълна тайна. Така беше по-добре. Като цяло делото, което искаше да заведе, беше сложно. Блондинката беше набрала повечето й нужни доказателства, но факта, че преди изнудваше този човек, беше в нейн ущърб. И все пак Наоми беше сигурна, че Пейн е единствения, който би успял да смекчи този факт и да доведе действията й до успех.
- Госпожица Кларк - чаровно поправи тя адвоката, преди леко да подаде папката му. Вътре бяха всички документи, които бяха нужни за завеждане на делото. Блондинката с задоволство отбеляза на ум, че беше взела най-доброто решение, когато след онази злополучна вечер си беше изкарала медицинско. Все още притръпваше от спомена на гнусните ръце на онзи мъж върху тялото й. Тя нямаше намерение да казва на никого, но след като той отново се беше появил в живота й с цел да го съсипе, за Кларк не оставаше друг избор, освен да започне законен спор с него в съда. След множество увещания бе успяла да накара и единствения свидел на станалото да даде показания. Така знаеше, че Канон няма да може да се измъкне от отговорност.
- Ако желаете мога да ви оставя документите да ги разгледате подробно, и да се видм по-късно на някое по-усамотено място, както сам предложихте- Наоми беше съгласна с адвоката, че ще се чувства по-удобно на място където никой няма да може да чуе каквото и да било, макар и просто случайно.

[Christopher Pain]

Кристофър прегледа документите и след като погледа му срещна всичко, което тя беше претърпяла преглътна тежко и каза:
-Ами.. а.. това е много лошо случка спрямо вас! - след тези думи той я погледна и каза:
-Ето какво.. разходете се за половин час и след това ще дойдете в имението ми - той хвана химикала си и записа адреса на едно листче. Подаде го и допълни:
-Госпожице Кларк.. ще се радвам да обсъдим проблема ви и да ви помогна да тикнем този негодник зад решетките - след тези думи той се изправи и пред погледа й отново беше цялото му тяло. Закрачи и щом стигна до стола й използва мускулите си, за да я придърпа назад. След като красивото момиче се изправи той хвана ръката й, доближи я до устните си и като истински джентълмен каза:
-Бъдете сигурна, че ще запазя всичко за себе си и никой няма да разбере за това - очите му срещнаха нейните, а той се огледа и допълни:
-Аз ще ви чакам в имението си след половин час, но ако искате може да определим друго време? - и зачака отговора й

[Naomi Clark]

Съмненията на Наоми се уталожиха поне за този момент. А и вече беше късно за колебания. Беше се доверила на този мъж и се надяваше да не е направила грешка, както винаги се случваше с нея. Все пак й бяха казали, че е най-добрия адвокат в града, а тя искаше най-доброто.
- След половин час ме устройва перфектно - усмихна се Кларк и прибра внимателно листчето с адреса в чантата си, след което пъргаво се изправи. - Благодаря за проявеното разбиране.
Русокоска се ръкостиска с Пейн и грациозно излезе от офиса. Знаеше, че трябва да прекара някъде половин час, затова реши, че едно кафе не е лоша идея. С бърза крачка тя излезе от офиса и тръгна към близо намиращия се Старбъкс. За нейна радост този път нямаше опашка и тя успя да си вземе почти веднага любимото капучино. Главата й се пръскаше от мисли. Наоми все още си задаваше въпроса дали изобщо започването на това дело е добра идея. Ани я подкрепяше, но какво ли щяха да си помислят другите й приятели. Дали щяха да кажат, че си измисля всичко, въпреки неопровержимите доказателства. Вярно беше, че блондинкта успяваше да се забърка в доста бели. Просто не й вървеше. Винаги, когато смяташе, че взима най-доброто решение, тя се оплиташе още повече. За нейна радост доста от нещата завършваха благополучно и сега със смях си спомняше за тях, но в този случай нямаше как да се засмее. Канън се беше възползвал от възможността, че тя не може да направи нищо. Беше убеден, че никой няма да й повярва, но тя вече не се боеше от него и щеше да преследва целта си докрай.
Кларк погледна часовника си. Време беше да върви, затова изпи набързо остатъка от капучиното си и се отправи към колата си. Имението на адвоката не беше много далеч и тя с лекота успя да открие къщата. Не се учуди от огромните й размери. След като той беше най-добрия в града, определено можеше да си позволи такъв дом. Наоми паркира наблизо и след няколко минути звънна на вратата.

[Sponsored content]