"Offshore"

[Erin Silver]

Беше късно вечерта и като повечето вечери реших да намина през „Офшор” да се срещна с някои от приятелите ми, сигурна бях, че все някой от тях ще бъде там. Въпреки че, когато разбрах, че съм болна избягвах приятелите си и ги изолирах за известно време, реших, че все пак е време да спра да се само съжалявам и да изляза от вкъщи, така щях да се разсея и да не мисля за проблемите си.  
Когато влязох се огледах и на бара забелязах Ани. Веднага се запътих към нея и седнах на свободния стол.
-Хей, съжалявам, че тези дни не ти вдигах и ви бях изолирала. Знаеш, че понякога изпадам в леки депресии и обичам да се усамотя за малко. –казах ѝ дори преди да ме е попитала.
Ани, също като останалите не знаеше нищо за състоянието ми и се надявах да си остане така, поне засега.
-Ти как си, какво ново се случи докато се бях покрила?-усмихнах ѝ се.

[Annie Wilson]

Вече беше тъмно когато тръгнах за "Offshore". Тъкмо беше приключила срещата с агента, който се интресуваше от блога ми. Искаха да напиша цялата история и да бъде издадена като книга. Отказах, защото знаех, че ще повлияе живота на всички около мен. Но все пак не бях сигурна, че не го искам. Не исках да мисля за книгата и затова се отправих към Офшоре. Все някой щеше да бъде там и да ме разсее за малко. Когато влезнах все още нямаше никой, но реших да остана и все пак да помисля какво да правя. Когато мислех вече да тръгвам къв вкъщи, защото никой не идваше, чух някой да влиза. Беше Силвър. Още преди да я попитам къде се беше покрила тя започна да ми се извинява, че я е нямало толкова време.
- Нали знаеш, че каквото и да става можеш да ми споделиш?
Знаех, че нещо я мъчи, но не казваше на никого. Все пак исках да и помогна, но тя не ми позволяваше засега.
-Знаеш как е. Все едно и също. А с теб има ли нещо ново? - излъгах аз.
Не исках да я лъжа, но все още не исках никой да знае. Не знаех как ще реагира.

[Erin Silver]

Ани също ми изглеждаше някак замислена преди да седна при нея, но не ми спомена нещо да я тревожи. Явно не е нещо важно и безпокоително. Поне се надявах да е така.
-Знам, разбира се-казах ѝ накрая с широка усмивка, след което добавих-същото се отнася и за теб!
Погледнах какво пие тя, но пред нея нямаше нищо. Явно и тя като мен сега пристигаше, или просто не ѝ бяха донесли поръчката.
-За мен една бира-казах на бармана, когато забелязах, че е наблизо.
-Ами и при мен няма нищо-излъгах.
Не ми беше приятно, че лъжа приятелите си и крия от тях, но не исках да ги притеснявам все още. Може би скоро щях да събера смелост да им призная.
-Какво става с Лиам, не го виждам, а по принцип е тук. Ами Наоми, тя как е?-зададох няколко въпроса наведнъж.
Беше ми гузно, че не знаех какво се случва около приятелите ми. Понякога имах чувството, че съм ужасна приятелка.

[Annie Wilson]

Забелязах, че Силвър се държи доста по-странно от обикновенно. Нещо наистина я тревожеше, но нямаше да настоявам да ми каже. Щеше да го направи когато е готова. Нямаше смисъл да я притискам само ще се отдръпне още повече. Аз също не казвах за книгата на никой, както и тя криеше нещо, но само тя си знаеше защо. Когато си поръча бира усетих нуждата от нещо за пиене затова се провикнах.
- Нека са две!
Бях толкова погълната от собствените си мисли, че въобще не бях помислила за това.
- Нямам представа къде е! И аз си мислех, че ще е тук, но никъде го няма. А Наоми се сдоби с нов клиент и е погълната от работа.

[Erin Silver]

Поне за Наоми нещата вървяха добре. Ето защо не беше дошла да ме убие до сега, задето не отгаварям на обажданията ѝ. Радвах се, че поне нещата в работата ѝ са портъгнали. Въпреки че не знам дали можеше да се нарече работа, тя бе от малкото хора, които бяха превърнали хобито си в професия. И за това бе най-добрата в тази област.
-Колко хубаво!-изразих радостта си най-накрая.
Барманът ни донесе бирите, които поръчахме и аз побързах да отпия от моята, защото бях доста жадна и имах нужда от нещо студено.
-Какви са плановете ти за остатъка от лятото, Наоми планирала ли е нещо грандиозно и този път?-попитах и се засмях.
Като я познавах със сигурност бе измислила нещо, просто не знаех дали вече бе споделила плана с останалите.

[Annie Wilson]

- Да! Поне тя има с какво да се занимава. - засмях се аз и жадно отпих от бирата, която туко що беше донесена. Май досега не забелязвах колко голяма нужда имам оо нещо за пиене.
- Мисля, че да, но все още не знам какво е замислила.
Знаех, че Наоми работи върху нещо, но все още не ми казваше какво е. Почти никога не позволяваше на другите да и помагат и беше толкова погълната от работа, че никой не знаеше какво е замислила този път. Все пак това си е Наоми. Отпивах бавно от бирата и се замислих за книгата. Реших, че ще приема, но при условието, че остана анонимна.

[Erin Silver]

Чувството да съм отново сред приятели беше хубаво и най-вече разсейващо. Определено имах нужда от това сега. Утре трябваше да отида при докторката и определено не исках да стоя сама вкъщи и да се измъчвам с мисълта какво ще ми каже и как това ще промени живота ми. Замълчах за момент, а след като заговорих Ани едва не се задави с бирата, която отпиваше.
-Реших, че искам да бъда майка.
През изминалите дни мислих много за това, което ми бе казала докторката и бях решила да имам дете докато все още имах тази възможност. Може би все пак трябваше да споделя с някого, имах чудесни приятели, които нямаха да ме оставят да мина сама през това.
-Знам, че е малко внезапно, -добавих- но мислих сериозно над това и смятам, че съм готова за такава крачка.

[Annie Wilson]

Тъкмо отпивах поредната глътка когато едва не се задавих. Силвър ми казваше, че иска дете или тя е полудяла или аз съм оглушала.
- Защо бързаш толкова? Имам предвит, че още не си завършила колежа. Пък и как ще намериш.. баща?
Мисълта Силвър да си има бебе не беше толкова стряскаща. Тя винаги е обичала децата, но се притеснявах за нея. Все пак е още доста млада за деца, а и няма мъж до нея. Въпреки че всички ще помагаме детето ще има нужда от баща. Но от друга страна имаме достатъчно момчета. Нейното дете ще може да се хвали с няколко бащи, а не само един.

[Erin Silver]

Ани беше права, проблема с баща за детето оставаше. В момента нямах връзка с никого, а и дори да имах едва ли някой щеше да иска да бъде баща на тази възраст. Въпреки че не беше нужно да поема отговорност, щях и сама да се грижа за него. "Наистина ли съм такава егоистка?" помислих си, бях съгласна да оставя детето си без баща, само и само, за да имам дете, което след време можеше да остане и без майка, ако рака се окажеше злокачествен. Това беше голяма отговорност, но аз бях готова да я поема на всяка цена.
–Имаш право, но мисля, че ако не го направя сега може никога да не бъда майка, Ани-казах със сериозен тон.

[Annie Wilson]

- Защо да не можеш? - попитах аз учудено.
Нямаше причина да бърза, живота е пред нея. Ще и бъде трудно както на нея така и на детето. Когато се замислих върху думите на Силвър се до сетих какво може да е имала предвит. Майка и почина от рак и беше много вероятно тя да е предразположена към по-лесно заболяване от рак.
- Да не би.. - дори не можех да го изрека. Може би съм прибързала с изводите. Може и да бърза, за да е сигурна, че ще има дете дори и ако се разболее. Тя не заслужаваше това. Все още беше прекалено млада. Не не можеше да е истина. Пак съм си съчинила някоя глупост без да мисля.

[Erin Silver]

На Ани не ѝ трябваше много за да се досети, но все пак не го изрече.
-Да, това е-довърших мисълта ѝ.
Не ми се искаше да ѝ казвам по такъв начин, в начлото дори не смятах да ѝ казвам изобщо, но така всякаш ми олекна малко и се чувствах по-силна, когато знаех, че вече няма да съм сама.
-Рак е-казах и се усмихнах на сила, за да не исглеждам уплашена.
Всъщност бях доста изплашена а аз не се плашех лесно. Чувствах се така само, когато майка ми почина.
-Но не казвай на другите, не искам да знаят...все още, моля те!
Знаех, че мога да ѝ се доверя да запази тайната ми.

[Annie Wilson]

Оказа се вярно. Не беше просто измислица на съзнанието ми. Де да беше. Животът беше прекалено суров към нея. Когато произнесе това, което аз премълчах я притиснах силно до себе си. Сякаш се опитвах по този начин да я предпазя от това нещастие.
- Никой няма да разбере - това беше всичко, което успях да кажа. Не исках да задълбавам и да я разпитвам. Усещах, че е достатъчно уплашена и объркана и без въпроси. Щях да бъда до нея без много да си отварям устата, защото не исках да я наранявам. Но бях сигурна в едно - тя щеше да пробира тази гадория. Всичко щеше да се оправи.

[Erin Silver]

Това ми харесваше у Ани, никога не задаваше въпроси и не те притискаше, чакаше сам да ѝ споделиш, ако искаш. Също така обеща, че няма да каже на никого и аз разбира се и вярвах, затова ѝ и споделих, знаех, че ще си мълчи, ако я помоля. Отново отпих от бирата преди да се е стоплила и върнах погледа си към Ани.
-Хайде де, кажи какво има при теб. Пак ли се тормозиш заради някое момче? –попитах я.
Знаех, че нещо я притеснява , защото изглеждаше замислена. Аз също не исках да настояват с въпроси, но просто исках да сменя темата и да мисля за нещо друго.

[Annie Wilson]

Когато я видях спокойно да отпива от бирата разбрах, че вече се чувства малко по-добр Радвах се, че сподели с мен, защото така нямаше да и тежи толкова. Щом ме попита какво ме мъчи разбрах, че темата е приключена за сега и не и се говореше повече за това, постъпих правилно като не започнах да задавам въпроси.
- Не - засмях се леко аз - Ами.. получих едно предложение за.. работа, но още не съм сигурна дали да приема.
Това не беше точно истината, но не бях готова да кажа на никого, че имам блог и то такъв. Може би когато книгата излеше щях да и кажа, че авторът съм аз. Книгата беше прекалено лична до мен и до всичките ми приятели за това ме беше страх как ще реагират.

[Erin Silver]

Ани спомена, че ставало въпрос за работа, но не каза други подробности. Аз също нямаше да настоявам, когато е готова и реши, че ще ни каже, ще го направи сама. Предполагам, че е нещо голямо и сериозно щом го обмисля толкова и все още го пази в тайна.  
-Каквото и да е тази тайнствена работа и каквото и да решиш, аз ще те подкрепя- казах и ѝ се усмихнах.
Не отричам, че ми беше любопитно какво бе това предложение за работа, но щях да изчакам търпеливо да ни го съобщи. Най-интересното беше, че нямах никаква представа каква може да е прослуватата работа, защото тя не бе споменавала да се е захванала с нещо или аз отново съм била твърде погълната от собствените си проблеми, за да съм обърнала внимание. Междувременно обаче забелязах, че са направени малко промени на заведението, но така определено ми допадаше повече.
-Кога се е случило това?-попитах като размахах ръка наоколо.

[Annie Wilson]

- Каквото и да е тази тайнствена работа и каквото и да решиш, аз ще те подкрепя - казах ми тя.
Наоми ми каза същото. Може би трябваше да им кажа. Все пак книгата не ги засягаше толкова. Хората, които никога не трябваше да разберат са Диксън и може би Лиам. Точно заради тях се колебаех дали трябва да я побликувам, но все пак щеше да е анонимно. Ако се разкриех след издаването и много хора щяха да пострадат. Дори и да не се резкриех бях на 99% сигурна, че много от хората замесени в живота ми и в книгата щяха да разберат кой всъщност е автора и че написаното се отнася за тях. Но мисля, че рискът си струваше. Гласът на Силвър ме откъсна от мислите ми. Чух гласът и сякаш беше чак на брега и лекия бриз довяваше думите и.
- Докато ти се покриваше в безизвестност - засмях се аз.
Наистина Лиам направи доста подобрения на бара в последните дни. И работата му беше възнаградена. Вече имаше доста повече посетители от преди.

[Erin Silver]

Усмихнах се на приятелката си, след което потънах в мисли. Какви ли не неща ми се въртяха из главата в момента. Бях объркана, изплашена, уморена от всичко, което се случваше. Имах чувството, че сънувам един безкраен кошмар, от който не можех да се събудя. Надявах се нещата за всички ни да се наредят съвсем скоро. Бях осъзнала, че мълча от доста време, а Ани ме гледаше любопитно.
-Извинявай, бях се замислила – казах ѝ само.
Мисля, че имах нужда от малко сън и почивка, само по този начин нямаше да мисля за нищо. Не ми се искаше да оставям приятелката ми сама, но и без това бях лоша компания в момента.
-Ани, нали нямаш нищо против, ако се прибера. Имам нужда да си почина малко…от всичко – заговорих отново.
В крайна сметка бях доволна, че се бяха видяхме и, че ѝ споделих. А също и, че не ме уби, задето се бях покрила.

[Sponsored content]