Freya Tipton;

[Freya.]

Фрея Боулин-Типтън | 21 | средни доходи | leighton meester

Имате ли мечти? Разбира се, че имате. Всеки има мечти. Колело или новата кукла Барби, докато сме малки. Постепенно започваме да искаме новите модели телефони, скъпите дрехи, гаджето на най-добрите приятели,... Всички те ми се струват някак наивно.
Но коя съм аз, че да кажа каква си? Аз нямам мечти.
Смъртта не ме плашеше. Рано или късно идваше момент, в който някой си отива. Когато бях малка, се страхувах от нея. Не исках да идва онзи ден, в който ще бъда на годините на родителите си, а те ще очакват своя край. Страхувах се дори да изгубя баба си, макар жената неведнъж да бе доказала, че е доста жилава старица. Въпреки своите седемсет и девет години, тя продължаваше да поема смени в градската библиотека и да бере праскови, които продаваше на малкия супермаркет. Тя ме научи да приемам смъртта. Нищо не бе вечно в живота. Както можех да приема загубено портмоне или лична карта, ключове или телефон, така можех да приема и нечия смърт. Тя не се страхуваше. Знаеше, че си има една дата, която е заделена за нея. Мога единствено да благодаря на всичките вариации на Бога по света, че този ден все още не е настъпил. Разбирате ли, без нея аз нямаше да съм тук. Нямаше да обмислям постъпване в колеж, нито да търся работа или квартира. Вероятно щях да съм мъртва или приета в клиника. Не знам... Знам единствено, че стигнах дъното и чувството да си там не е приятно.
Аз имах мечта. Обаче тя включваше още някой. Човек, който осмисляше най-малките детайли. Звуча като влюбена глупачка, нали? Такава бях. Не го крия. Наивница...
Вярвах в приказките, макар да бях твърде голяма вече. Вярваха в победата на доброто над злото. Прекарвах времето си в нечия компания и отдавах нужното старание на малките неща. Първата любов никога не се забравя. Затова и няма да забравя кехлибарените ириси, които никога не лъжеха и винаги предразполагаха. Както и косата с цвят на пясък през лятото и кестен през зимата – ту изсветляваше, ту потъмняваше. Карамелена кожа и фигура, която можеше да предостави закрила и сигурност. Вероятно ви интересува и името на този господин, излязъл като от филмите и списанията. Казваше се Томас. Разбира се, имаше своите недостатъци. Злоупотребяваше с алкохола и наркотиците, имаше навика да пали цигара поне три пъти на ден и този аромат на тютюн винаги се всмукваше в косата ми, но въпреки това го обичах. За да е стабилна една връзка, се изискваха компромиси, а аз бях склонна на много такива. Прощавах, когато не бе на кеф и под влиянието на алкохол, та ми посягаше. Не беше агресивен. Не и освен ако не му липсваше дневната доза хероин. Но колкото и жесток да бе тогава, обикновено ме удряше само веднъж или ме избутваше от пътя си и при загубата на равновесие си нанасях някоя синина. Не казвах на никого, защото щяха да ни разделят. Разбирате ли, Томас не бе лош човек, просто вечно не можеше да намери пътя в живота си.
Преди година и половина го намерих в безсъзнание в банята. Отведоха го в критическо състояние и половин час по-късно умря. Свръхдоза. А имахме бъдеще... Спестяваше от ремонта на коли и мотори. Работех като помощник в заведение за сандвичи в мола, за да помогна със спестяванията. Обеща ми, че ще се оженим. Обеща ми...

♠ Бори се със зависимост от хероин.
♠ Имам известен проблем с алкохола.
♠ Развива пристраственост към успокоителни и преспивателни.
♠ Работи като сервитьорка, но имам план да кандидатства за секретарка.
♠ Мечтае за кариера в пресата.
♠ Намира утеха в живота с петмесечния лабрадор Флоки.
♠ Не вярва в любовта.

[Annie Wilson]

Одобрена си. Добре дошла